Лорън Кейт: Паднали ангели


автор: Траяна 

Има два начина, по които очите на един читател биха изпаднали внезапно от черепа му. Първият, хубавият, начин се случва изключително рядко – тогава четивото е било толкова увлекателно, че в 3 сутринта човек затваря задната корица на книгата и с изненада установява, че е забравил света около себе си. Другият, неприятният, начин се дължи на геноцида на мозъчните клетки в резултат на невъзможността да храносмелят четивото. Ето този вариант, за нещастие, се случва доста често.

Миналата седмица бях включила режим „мазохизъм” и дори изчетох до край писанието на Лорън Кейт „Паднали ангели”, за което ще ви драсна няколко реда тук. Бог да опази книжния пазар, но през септември се задава и втората книга от поредицата под гръмкото заглавие „Мъчение”*

Мога да започна с хубавите неща в романа. Има чудесна корица – изчистена и красива, леко готическа. Българските издатели също са се спрели на оригиналната корица. С това приключвам с хвалбите и преминавам към грозната реалност.

Официалната анотация на „Паднали ангели” гласи:

Има нещо до болка познато в Даниел Григори.

Загадъчен и надменен, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда през първия си ден в пансиона „Меч и Кръст” в знойната Савана, Джорджия. Той е единственото ярко петно на място, където клетъчните телефони са забранени, другите ученици до един са откачалки, а охранителни камери следят всяко движение.

Макар че Даниел не иска да има нищо общо с Лус – и полага извънредни усилия, за да даде това да се разбере – тя не може да се откаже. Привлечена от него, както пламъкът привлича нощната пеперуда, тя трябва да открие онова, което Даниел така отчаяно се стреми да запази в тайна… дори ако то я убие. А смразяващо студеното държание на Даниел към нея? То всъщност е начин да я защити, който той е използвал отново… и отново. Защото Даниел е паднал ангел, обречен да се влюбва в едно и също момиче на всеки 17 години… и да гледа как то умира. А Лус е негова безсмъртна посестрима, прокълната да се преражда отново и отново като смъртно момиче, което няма представа кое е в действителност.

Виждате ли вече паралелите със „Здрач” на Майер? И ако сте си мислили, че Бела е пасивна гимназистка с три куфара ментален багаж, то почакайте да видите що за чудо е Лус. Главната героиня е една от най-сдуханите тийнейджърки, които нечий ум е раждал. Най-глупавото е, че тя е изпратена в пансиона за проблемни деца, защото родителите й подозират, че страда от шизофрения и пиромания. Ей на това му викам аз параноични родители.  Да не сте се оплакали от вашите!

Мрачната истина – Лус виджа тъмни сенки и чува гласове… Ако писателката беше талантлива, вероятно щеше да изгради крийпи усещането характерно за хорър роман, но вместо това през цялото време на „страшните” сцени си мислех – “What the fuuuuuck?!” В добавка – злодеят е блондинка с розов гланц за устни. WTF indeed.

Проблемът на целия роман е недоразвитата идея за ангелите и липсата на каквото и да е било събитие в продължение на 500 страници. Ако сложа на състезателна писта сюжета на романа и костенурка с три крака и пететажна коруба, последната със сигурност ще спечели. Мудното, скучно мотаене на героинята из пансиона и любовните й трепети са агонизиращо отегчителни и безсмислени. Проблемите й се състоят най-вече в това, че не може да реши дали всъщност иска да бъде с грубия Даниел или с учтивия Кам. И двамата герои предполагаемо трябва да разбият сърцата на читателките. Нали се сещате – лошото, но чаровно, момче неизменно трябва да присъства в този тип YA романи. И колкото повече, толкова повече. Най-лошото, което прави единия е (о, ужас!) да покаже на Лус среден пръст. Като образи Кам, Даниел и  почти всички герои са въплъщение на клиширани гимназисти, които говорят с още по-клиширани диалози от тв сериали.

Навремето имаше едни романи от поредицата „Арлекин”. Сюжетът там винаги беше един и същ – мъж и жена се срещат, по някаква причина се карат до към средата на романа, когато най-после се отдават на нуждата си да поомачкат чаршафите. След това до края на творбата се карат и сдобряват, за да стигнат до женитба. В голяма част от тези любовни романи има повече тръпка и динамика в отношенията между героите, отколкото ще срещнете в „Паднали ангели”.

А сетингът е много благодатен – в училище пълно с малолетни престъпници могат да се случат наистина кошмарни неща. Винаги съм се потрисала от ужас и погнуса от творби, в които извратенякът-злодей е дете с невинен външен вид. Явно на Лорън Кейт не са й достигнали писателските умения и психологическите познания, за да задълбае в тази посока.

Не знам защо издателство „Интенс” са се спрели на тази вкиснала боза. Не е като да има недостиг на ърбан фентъзи на англоезичния пазар. Просто някой е видял, че романът има успех в класациите, и без да го прочете е решил да издава, за да хване хийп вълната на вампиро-ангелския романтизъм, обсебила българският пазар напоследък.

На господата издатели  – сменете си човека, който прави подбор на художествената литература.

На преводача – искрените ми съболезнования за това, което е изживял.

На потенциалните читатели – не правете грешката да губите време и пари за този роман.

====== 
* Вероятно това ще е единственото подходящо заглавие за този роман. 

Първоначална публикация в shadowdance.info,
май 2010

21 thoughts on “Лорън Кейт: Паднали ангели

  1. Мисля че не си права за Паднали Ангели. Мисля че романа е страхотен и съм го чела няколко пъти. Ако има хора които обичат подобни на ,Здрач, истории то те трябва задължително да прочетат романа, защото е ужасно пленяващ и ако се вгледате ще разберете че падналия ангел е сатаната и Даниел играе тази роля. Паднали агели е една наистина завладяваща история, която трябва да бъде прочетена!!

    Like

  2. Аз мисля, че ми е любопитно дали ще си на същото мнение след 10 години и след като си прочела „Изгубеният рай“.

    Like

  3. Става за губене на време,аз и не очаквах да прочета „Война и мир“.Не е лоша,всъщност замисълът е добър(ангели,най-накрая нещо различно от вампири),но Лорън Кейт можеше да развие нещата мааалко повече,за да не бъде действието толкова мудно.Що се отнася за сравнението със „Здрач“,то всичко можеш да го сравниш с него.Майър крала,крала от други филми и романи,та се не спряла.Все пак ако сте почитатели на подобни истории,ви съветвам да я прочетете-просто не очаквайте да ви хвърли в неописуем възторг.

    Like

  4. оооокеййй…значи искащ да кажеш че това е някъкъв извратен боклук който става единствено за компания на дървата в камината???Е,не не съм съгласна…на мен страшно ми хареса книгата и мисля че губиш твърде много време в анализиране „сравни това с това“…що за глупост?!?книгите са различни както и авторите с тези които сравнявате,всеки има различен светоглед,това че на някой не му е харесало не значи че важи за всички и че трябва да прави цели романи с факта че е недоволен,твоя си работа като не те интересува,но си губи времето с нещо по смислено от това да се правиш на критик…

    Like

    1. Благодаря за съвета, но няма да се възползвам. Все си мисля, че обоснованите критики на подобни книги, всъщност може и да спестят някому другиго загубата на време.

      Like

  5. Напълно съм съгласна за героите, но не мисля, че като цяло беше чак толкова зле (поне до 16-17та глава). Пресилено би било да кажа, че ми е харесала. Все пак смятам, че ставаше и успя да ме подлъже да пробвам и следващата част.
    ОГРОМНА грешка!!!
    „Torment“ беше най-лошата книга, която съм чела миналата година.
    Радвам се за теб. Спестила си си 450стр. истинско мъчение.

    Добро ревю🙂

    Like

    1. 🙂 Мерси, че премахна двата процента съмнение, които имах, че евентуално втората книга ще компенсира скуката на първата.

      Like

    1. Има един минисериал с 3 серии, който също се казва Fallen и е с ангели, но не е по тази книга. Там таткото от „Малкълм“ играе Луцифер.🙂

      Like

  6. 4ela sum knigata 4 puti. Dosega ne sym q komentirala nikade po blogovete, za6toto smqtam 4e nqma golqm smisal. Neznam koi ti4no e opllwl Romeo i Julieta na 21 vek, neznam i kakvo go e podtiknalo da go napravi.
    A do 4itatelite- EI BOGO, TOVA E NAI VELIKATAQ KNIGA KOQTO SUM 4ELA. pro4etete q i vie.

    Like

  7. Според мен,и трите книги бяха доста интересни и специално аз ги прочетох наистина на един дъх, но първата беше най-добра.Току що свърших с третата „Страст“ и най-вероятно скоро ще очакваме и четвърта:) Прочетох я с надеждата, че най-после ще разбера какво ще се случи с Лус и Даниел,но уви….сагата продължава:)))

    Like

  8. Искам да кажа, че :
    1.книгата е наистина много хубава.
    2.втората част се казва „Терзания“ и е наистина по-хубава от първата
    3. мога да потвърдя , че първата е ЛЕКО по-скучновата от другите от поредицата
    4.хайде престанете да плюете книги, защото нещо МАЛКО не ви харесва.Разтягате такива локуми, че на човек главата му се завърта…
    5.каква е тази глупост със сравняването на Здрач и Паднали ангели? Аз лично не харесвам поредицата Здрач.Наистина авторката можеше да направи с малко по-интензивни случки и действия първата книга, но това не е повод да й се нахвърляте така.

    Like

    1. Аз искам да кажа, че:

      „1.книгата е наистина много хубава.“

      – Това е твое мнение. Не те задължавам да си съгласна с моето. Моля не бъди обидена, ако не се чувствам длъжна да съм съгласна с твоето.

      „2.втората част се казва „Терзания“ и е наистина по-хубава от първата“

      – Ок, но с аргумент 1. не ме убеждаваш да я чета и не би могла да го направиш.

      „3. мога да потвърдя , че първата е ЛЕКО по-скучновата от другите от поредицата“

      – ок, доверявам се на човека, който все пак е прочел втора и трета книга.

      „4.хайде престанете да плюете книги, защото нещо МАЛКО не ви харесва.Разтягате такива локуми, че на човек главата му се завърта…“

      – нали осъзнаваш, че това не е аргумент? Няма как да знаеш, доколко романът ми е харесал или не ми е харесал. Демокрацията означава, че всеки има право на собствено мнение. Не дава право на слушатели, обаче. В този случай – на читатели. Фактът, че все пак има хора, които редовно четат позитивните и негативните ревюта в този блог поне ми говори, че все пак излагането на аргументи от моя страна се оценява по някакъв начин.

      „5.каква е тази глупост със сравняването на Здрач и Паднали ангели?“

      – Виждам аналогии в героините. Проблем?

      „Аз лично не харесвам поредицата Здрач.Наистина авторката можеше да направи с малко по-интензивни случки и действия първата книга, но това не е повод да й се нахвърляте така.“

      Ако се чувстваш огорчена и възмутена от моето ревю, ти давам разрешение да напишеш контра-ревю и да ме оплюеш като изцяло пристрастена и неадекватна драскачка. Пусни и линк за ревюто – ще се отрази добре на посещаемостта.

      Like

  9. Не знам защо на всички изведнъж им прави такова огромно удоволствие да усвиркват известните филми,сериали,книги…Не мога да повярвам,че си си направила труда да прочетеш книгата само и само за да й напишеш злобно ревю , от какъв зор по дяволите си направила това?!Не се прави на мис корава ,прекалено съм велика за тая книга и изпадналите й фенове.Сериозно ли очакваш крийпи сенки и хорърски истории в любовен роман?!
    Няма да настоявам,че паднали ангели и нейните продължения са едни от най-готините ниги , прочела си,не са ти харесали-ок,нямам проблем с това.Но обясни , моля те , за всички книги,които не си харесала ли пишеш толкова злобно или специялно за тази,защото набира известност и ти реши да станеш поредния хейтър?But haters gonna hate anyway,so why am I trying :X …

    Like

    1. Обяснявам:
      – не чета книги, за да им пиша злобни ревюта – чета ги и после решавам какви ревюта да пиша;
      – да, пиша злобни ревюта за всички книги, които не са ми харесали;
      – „усвирквам“ се пише с „о“
      – интервалът се слага след запетаята, не преди това
      – „специялно“ се пише „специАлно“.

      Like

  10. А, леле🙂 Колко е било забавно тука, как съм пропуснала🙂

    Права си, книгата е доста голяма боза. Аз лично я сравних с „Призоваването“ на Кели Армстронг – откъм постановка са доста близки. Но, признавам си, понякога обичам бозата. Взех си и втората… Наистина е „Мъчение“🙂 Третата не смятам да я взимам, отказах се още когато вместо да се окаже последна, научих че ще има и още. Е, не познаха…

    Самият факт, че героите са ангели и демони, би трябвало поне малко да всява респект у пишман писателите. Но не би, дори творенията на Лиса Десроше имат по-сериозен подход към тази тематика, а те са също с цвят и аромат на сладка, пшенична напитка…

    Жалко, че децата в наше време попадат именно на тези книги. Когато не си чел нещо по-смислено и стойностно, подобни халтури ти се струват черешката на тортата. Понякога си мисля, че това е някакъв световен заговор за масово затъпяване на човечеството… Тъжно!

    Like

  11. Подкрепям определено ревюто. Книгата, еми…, просто не си струва. Срамота е, че толкова хубава корица са я лепнали на такава книга.
    Първата книга я прочетох с големи паузи и добре, че я взех на заем, а не си я купих.
    Другите книги от поредицата нямат шанс с мен. :Д

    А като чета другите коментари отгоре, хмм, просто се надявам да не съм била и аз такава някога…

    Like

  12. Прочетох и трите части на поредицата 2 пъти. Което означава, че много ми хареса. А относно чуждото мнение, независимо дали е негативно или позитивно, не ми влияе по никакъв начин. Имам си собствено мнение и с нетърпение очаквам да излезе и четвъртата част🙂

    Like

  13. Не бих казала, че книгата е лоша, но не е и кой знае какво. Със сигурност обаче съм чела много, много по-ужасни книги, като „Дързост“ (продължението на „Гордост и предразсъдъци“). Прочетох първата книга преди около две седмици, но още в самото начало ми направи лошо впечатление това, че Лус продължава да преследва Даниел дори, след като той и показва среден пръст. Тази случка ме навежда на мисълта, че авторката е създала една безмозъчна героиня. Но това си е моето мнение… Все пак книгата не е толкова лоша, но аз лично намирам малкааа прилика със „Здрач“ ( две момчета влюбени в едно момиче, пък и момичето не е кой знае какво). И въпреки всичко не съжалявам, че я прочетох, но няма да си взема втората!!!!😀

    Like

  14. Ами досега, която и книга да съм прочела все се върти около романтични триъгълници. Не намирам общо със здрач. Да книгате е тромава но ми е интересна ако имах повече време бих я прочела и за ден. Съгласна съм с 20% от критиката. Замисълът на книгат еинтригуващ макар, че действието се развива бавно, но това не би ме спряло да прочета поредицата. За мен си заслужава четенето

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s