Многоликият Робърт Силвърбърг


Да се намери информация за детството на писателя Робърт Силвърбърг в световната мрежа, е почти невъзможно. В повечето му интервюта не се споменават отношенията с родителите му и само тук-там се говори за ученическите му години. Робърт е роден на 15 януари 1935 г. в Ню Йорк и е единственото дете на Майкъл и Хелън Силвърбърг. От рано започва да се увлича по фантастиката и още на 14-годишна възраст основава научнофантастичен фензин Spaceship; на 19 вече е продал първата си научнофантастична творба, на 20 вече е публикувал и първия си роман – Revolt on Alpha C.

Класическото му образование, комбинирано с популярните по онова време научнофантастични списания, ще формира специфичния му, както сам казва, „шизофреничен” вкус към литературата. Съчетанието от Фокнър, Джеймс Джойс и Томан Ман с пълп фантастиката от онова време постепенно оформя и стила му на писане. Силвърбърг е един от малкото автори на научна фантастика, които никога не са упражнявали друга професионална дейност. През 1956 г. той завършва сравнително литературознание в реномирания Колумбийски университет и веднага започва да се издържа с писане. Детската му мечта да продаде поне един разказ за Amazing Stories или Astounding Stories бързо се осъществява и прераства в амбиция да се издържа единствено от писателска дейност.

В тази насока изключително много му помага утвърденият автор на фантастика Рандъл Гарет, съсед на Силвърбърг (както и Самюъл Р. Дилейни, между другото) след преместването на последния в нов апартамент в Ню Йорк. Гарет не само запознава Силвърбърг с редакторите на редица изтъкнати списания за фантастика по онова време, но и става негов съавтор. Продукт на съвместния им труд са редица разкази и романи, често излизащи под псевдонима Робърт Рандъл. Силвърбърг веднага е забелязан и от публиката – на 21 години получава награда „Хюго“ в категорията за млад автор и се превръща в най-младия носител на наградата въобще.

По това време в САЩ властва късата форма и младият Силвърбърг успешно пише множество разкази, както по поръчка, така и по собствена инициатива. Изпод перото му в периода 1957-1959 излизат над 220 разказа и 11 романа. Той е принуден да пише под псевдоними, за да не наводни списанията с разкази на Силвърбърг. Сред по-известните са Дейвид Озбърн, Ивар Йоргенсон и Калвин М. Нокс. Същевременно пише и в други жанрове – криминалета, уестърни и еротика.

Само на 24-годишна възраст Силвърбърг вече е уморен от фантастиката и обявява, че се оттегля от жанра. Почти всичките му произведения от този първи период са предназначени за масовия читател, но не носят онзи заряд, който ще се появи в по-късните му произведения. За най-значими се смятат романите му Masters of Life and Death и Invaders from Earth.

В следващото десетилетие Силвърбърг твори в жанра на научно-популярната литература за млади читатели (над 70 книги) и пише софт порно романи под псевдонима Дон Елиът или само Елиът. Известно време в периодиката излизат негови фантастични разкази, писани по-рано, а Силвърбърг преработва няколко от тях в романи.

По време на петгодишното оттегляне на Силвърбърг, САЩ, а и научнофантастичният жанр се променят под влияние на редица социални явления. Хипи движението, сексуалната революция, религиозни и наркотични експерименти оказват своето влияние върху обществото и все повече фантастични творби започват да нарушават определени табута. Научността във фантастиката се измества от точните науки, като физика и астрономия, към хуманитарните науките, като социология и психология.

Силвърбърг неведнъж е споделял, че причината за завръщането му към научната фантастика е редакторът на списание „Галакси” Фредерик Пол, който го убеждава, че научната фантастика има нужда от друг вид писане – по-добре издържан стилистично, и че ще публикува всеки негов разказ без значение от тематиката му. Най-после класическото образование на Робърт намира приложение и във фантастичните му творби. Сюжетите му започват да излизат от рамките на „космически приключения” и да се фокусират върху чисто човешки теми като самотата, изолацията, безсмъртието и смъртността на човека. В периодът от 1967 до 1974 на бял свят се появяват едни от най-силните му романи и повести – Thorns, „Нощни криле”, Dying Inside, Downward to the Earth, „Книгата на черепите”, „Роден с мъртвите”, „Време на промени”. Въпреки че много от тези творби са номинирани за „Хюго” или „Небюла”, Силвърбърг има усещането, че публиката не харесва работите му, а и самият той се чувства изтощен от високите изисквания, които си налага. В едно свое интервю споделя, че през 1974 почти гневно решава да се оттегли от научната фантастика, защото „не знаех какво повече да правя, просто не се получаваше”.

В периода на това повторно оттегляне от жанра Силвърбърг се разделя със съпругата си Барбара Браун (официално се развежда с нея през 1986 г.), за да се ожени година по-късно за Карън Хабър, с която имат един общ роман, както и няколко редактирани заедно антологии.

Голямото завръщане на автора става през 1980 г. с романа „Замъкът на лорд Валантайн”, които се превръща в бестселър и поставя началото на обичания Маджипурски цикъл (отчасти издаден и у нас.) Това е поредицата, която Сълвърбърг нарича „ботаническа градина”: неговата планета Маджипур е един от най-успешните му опити да „покаже чудеса на читателите си”. В този трети период от творчеството си Силвърбърг пише по-бавно, предимно за себе си и без да се старае да се самодоказва и утвърждава. Романите му се приемат топло от публиката, повечето се превръщат в бестселъри. Освен Маджипурския цикъл, той създава и няколко алтернативни истории, като цикъла за Гилгамеш и „Рома Етерна”.

Робърт Силвърбърг е един от най-често номинираните автори както от читателите, така и от професионалните писатели. Носител е на четири награди „Хюго”, пет „Небюла”, както и на пет награди на читателите на сп. „Локус”. През 1994 г. получава възможно най-реномираната награда за признание от професионалистите – Гранд Мастър за цялостен принос в жанра.

От началото на 60-те до днес Силвърбърг е работил не само като писател, но и като редактор. Под негов надзор са публикувани редица качествени антологии с разкази – тематични или пък по години. За съжаление у нас са издавани само три от тях, като на една от най-популярните – „Легенди”, така и не видяхме на български продължението – „Легенди 2”.

Към момента Робърт Силвърбърг живее в Калифорния и се наслаждава на живота заедно със съпругата си Карън.

Официален сайт на писателя: http://www.majipoor.com/

Библиография на Силвърбърг – съставена от екипа на starlighter.info.

Други статии свързани с автора:

Тайнствата на стената – ревю
Книга на черепите – ревю

Първоначална публикация на статията в starlighter.info през декември 2007 г, в съавторство с armydreamer.

One thought on “Многоликият Робърт Силвърбърг

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s