Огън и вода в Белградска арена – концертът на Rammstein на 20/03/2010


Десет години чаках любимците ми Rammstein да се появят на концерт в достъпно за мен място. „Който чака търпеливо ще бъде възнаграден в правилното време” се пее в Rammlied и аз бях не само възнаградена с посещението им в западната ни съседка, но и с очакването за фестивала Sofia Rocks през юни. Но за последното – има време.

Вчера сутринта се изнизахме от София към 8,30 и бързо, бързо стигнахме Калотина. Там вече имаше опашка от коли и автобуси, пълни с хора облечени във фланелки на Ramsmtein. За щастие, опашката беше зад нас. Митническата проверка от българска и сръбска страна мина изненадващо бързо (благодаря на хората, които бяха на смяна) и ние кротко поехме по пътя към Белград. Не видях много от Сърбия.  Баща ми днес ме попита дали съм видяла тунелите при Ниш (явно са някаква впечатляващ гледка) и за мой срам трябваше да му призная, че спах като заклана почти през цялото време. В будните си моменти видях магистрала без дупки, поддържани земеделски полета със странна на цвят почва и… ами, май само това.

Към два следобед се събудих при влизането ни в Белград, където леко се позабавихме в задръстване при едия от мостовете над Сава. Намерихме „Арена Белград” много лесно, след което групата ни се разпръсна в търсене на храна за тялото и душата. Следвайки картата на Любето от  1975-та, но пък с „Х”, маркиращо мястото за хранене, дръпнахме една разходка през града от около час и половина.

Въпросното място, разбира се, е улица „Скадарлия” – кафани и ресторанти там, колкото ти душа сака. Всички имат изнесени маси на калдъръма, а благодарение на чудесното време и ние се възползвахме от опцията да подишаме въздух. Няма да превъзнасям автентичната обстановка, нито сръбската плескавица – отидете и опитайте сами. Изненадата за нас беше един мъжки акапелен хор, който си плати ползването на тоалетната с изпълнението на няколко песни пред клиентите на заведението. Хапнахме, послушахме музиката, посмяхме се и накрая оставихме бала шарени банкноти на масата (не е скъпо, просто валутата им е толкова девалвирала, че около 100 динара се равняват на едно евро).

Тези, които имаха крака, решиха да отидат до Калемегдан, за да видят малко от Стария град и да погледат двете реки. Моя милост прецени, че е по-добре да почине малко преди голямото меле.

Най-после към 7 залата отвори врати. Благодарение на чудесната организация се вмъкнахме изненадващо бързо във фенпита и се позиционирахме леко в дясно от сцената. „Арена Белград” е нещо огромно – има 48 000 хиляди места, три етажа, перфектната акустика и вентилационна система. Можем само да завиждаме на сърбите за това съоръжение и да скърцаме със зъби, когато за пореден път ни организират метъл концерт в консервата наречена „зала Христо Ботев”.

Подгряващата индъстриъл група Combichrist излязоха на сцената точно в 20,00 ч и забиха с няколко парчета, които и да ме убиете не мога да ви кажа кои са. Наистина не познавам творчеството на норвежците, тъй като рядко слушам този стил. С изненада установих, че в групата няма китара, но за сметка на това имаше двама барабанисти. Впечатлението ми е, че са наистина енергична млада група, с много потенциал и хъс. Двамата барабанисти постоянно чупеха стойки и се заливаха с вода. От време на време хвърляха и музикалните си инструменти. След тридесет и пет минутно изпълнение четиримата събориха всичкото си оборудване, поклониха се на публиката и си тръгнаха.

Настана мълчание, малко странно за толкова много публика. Близо половин час зад черната завеса на сцената се чуваше как се мести оборудване и се настройват инструменти и микрофони.

В 21,00 завесата бе дръпната, тълпата изригна в крясъци. Прозвучаха първите акорди на Rammlied (първата песен от албума Liebe ist für alle da) и двете хартиени врати на сцената бяха разкъсани от неонова светлина. От вратите излязоха китаристите Оливер Рийдел, Паул Ландерс и Ричард Круспе, който се позиционира точно пред мен. На заден фон изскочиха клавириста Флаке и барабаниста Кристоф Шнайдер. Последен сред избликналата светлина излезе фронтмена Тил Линдеман. Групата направи пауза мълчаливо строена на сцената.

Това беше и последната пауза, която дадоха на себе си или публиката. Безмилостното шоу започна. След Rammlied, ни зарадваха и с Bückstabü и Waidmanns Heil – също от новия албум. От сцената заизригваха огньове и фойерверки (тук се зарадвах, че видях на влизане пожарна кола, паркирана пред залата). Последва огромно избълване на пара към сцената и публиката по време на сингъла от албума  Reise, Reise – Keine Lust.

След това групата се върна към една класика от първия си албум, а имено парчето –Weißes Fleisch.

По време на последвалата песен Feuer frei! от най-добрия им според мен албум Mutter вече имах чувството, че горелките ще ми опърлят веждите. Жегата обаче не попречи на публиката да си направи пого и да крещи с пълен глас текста. Последва по-лиричната Frühling in Paris, на светлината на сигурно 1000 ватова гола крушка, която светеше точно до Линдеман. По време на песента посветена на случая с изверга Фрицл Wiener Blut видях и най-бруталния ефект от цялото шоу. Над сцената бяха спуснати кукли, приличащи на обесени бебета, които в края на текста избухнаха една след друга във фойерверки. Последва най-новия сингъл от новия албум  – Ich tu dir weh, по време на който Линдеман издевателстваше над Флаке и дори го подпали с искри от газова бутилка. Клавиристът обаче излезе Iron Man и се възроди в костюм от пайети, за да направи танц из цялата сцена. Дойде времето и на пироманския химн Benzin и изкарването на бензинова колонка, от чиито маркуч се лееше огън. Из сцената изтърча подпален изцяло човек, за който мнозина си помислиха, че е някакъв случайно качил се фен. Някъде тук, не съм сигурна точно къде в сетлиста, имаше и изпълнение на Du riechst so gut, което по това време вече бе изявление със съмнителна стойност що се отнася до хората, около мен.

След това Rammstein отново ни върнаха към албума Mutter с марша Links 234. Дойде време за може би най-популярната песен на групата – Du hast, в голямата си част изпята от вече полудялата тълпа. Мелето беше унищожително, но в резултат от блъскането се отзовах на два метра от сцената. Точно навреме, за да може Линдеман да се изпразни с огромната си машина за пяна върху главата ми по време на Pussy. Освен това за сувенир си събрах и от сухия сняг в цветовете на немското знаме.

Rammstein се поклониха и излязоха. Закрещяхме за бис. Е, получихме си го – на сцената поставиха още два комплекта барабани, появи се Combichrist и се включи в изпълнението на Haifisch. Този път на спасителната лодка, която бе пусната по ръцете на публиката се качи вокала на норвежците. Явно сърбите са твърде много акули, за да рискуват член на Rammstein. Втората песен от биса бе легендарната Sonne, а за финал ни изсвириха и Ich will.

Нови поклони и сбогувания, после още викове за бис. Излязоха за финалната песен, включена в албума Sehnsucht – Engel. По време на изпълнението Линдеман излезе с огромна конструкция от метални крила, бълващи огън. Беше неописуемо впечатляващ финал.

Концертът бе едно разковаващо шоу, поднесено с немска прецизност и професионализъм. Ефектите бяха толкова впечатляващи, че дълго след това не можех да заспя от превъзбуда. Наистина се надявам същото шоу да видим на стадион „Васил Левски” през юни, защото феновете го заслужават.

4 thoughts on “Огън и вода в Белградска арена – концертът на Rammstein на 20/03/2010

  1. Привет,
    чудесна публикация! Линкнал съм я към моя репортаж от концерта. Можеш да му хвърлиш едно око в блога, както и на Дневник.бг – там има и галерия със снимки от концерта. Малко, но от сърце. Беше невероятно наистина! Плескавици хапна ли? :РРР

    Like

  2. 🙂 Много ясно – на границата сръбските митничари не пускат на излизане, ако човек не е ял плескавица.
    За онези които се интересуват, ей тука има ревю от един фен, който всъщност е направил опит за сетлист и на Комбикрайст:
    http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2010/03/23/3ibjab_liebe_ist_f%C3%BCr_alle_da_in_beograd

    Like

  3. Със сълзи на очи си представям какво е било това да чуеш Sonne. Първата песен, която съм порслушала като музика, която ме накара да запиша немски да уча в гиназията, която ме събра с момчето, което споделя моята любов. Да, същото момче ме възпря да прегърна през раменете един скин, още прохождащ, мислещ се за… социалист да речем, да го гушна (скина) да му кажа другарю, вкарай ме на концерта. Същият мой възлюбен ме възпря и да купя билети за концерта в София, за трибуни. И с право ме е възпирало момчето, но още му имам малко зъб…🙂 Но съм дала обещание, че ако някъде близо до някои роднини в чуржбина Рамщайн парвят концерт, несъмнено ще присъствам. Без да пиитам приятеля си (няма да повторя тази грешка :Д)

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s