Дмитрий Глуховски: Метро 2033


автор: Траяна 

През май издателство „Сиела” публикуваха първата руска книга в новата си фантастична поредица – „Метро 2033” от Дмитрий Глуховски. Изборът на автора е доста рискован предвид факта, че името Глуховски е непознато в България, а и самия роман е дебютен в жанра. „Метро 2033” се появява за пръв път в блога на Глуховски през юни 2005-та година, и за година и половина се превръща в най-обсъжданата книга в руската мрежа. Успехът на едноименната компютърна игра на украинското студио „4А Games” гарантира още по-голяма успех и на романа.

Откровено казано, първите няколко глави не ме въодушевиха особено много. Те са точно онова, което очаквах от руска фантастика – огромни блокове информация, представящи света и герои, които повече говорят над чаша чай, отколкото правят нещо смислено. Този недостатък обаче се компенсира от последвалия екшън и непредвидимост на действието.

Сюжетът ни отвежда в тунелите на московското метро, където се укриват последните оцелели след ядрените бомбардировки над града. Човечеството живее на свинско, на гъби и на тъмно. Културата се крепи на случайно оцелели книги, а икономиката – на куршуми за „Калашников”. На една от вече крайните станции – ВДНХ, от повърхността започват да прииждат чудовищно мутирали същества, наричани от хората „черните”. Опасността от тях е толкова голяма, че от може би последната станция, на която се пазят човешките знания – Полиса – изпращат опитен военен, който да провери дали съществата могат да бъдат спрени. Хънтър възлага на младежа Артьом мисията да уведоми генералния щаб в Полиса, ако не се завърне от разузнавателната си мисия в станция Ботаническа, от която се предполага, че влизат черните. И разбира се, на юношата му се налага да изостави познатата станция, за да поеме едно дълго пътешествие в тунелите на московското метро.

С пътуването на Артьом из метрото се изчерпва основният сюжет на романа, но това не е единствения разказ вътре. Сред страниците се вплитат съдбите на хората, които той среща по пътя си, и множество градски легенди за секретните тунели под Кремъл (актуални и днес сред московчани). Постоянните ужаси, който пъплят в потайните подземия, с нечовешки или човешки облик, гарантират изненади и обрати, които според мен са основното предимство на романа.

Въпреки че като чист хорър „Метро 2033” не се справя с всяването на ужас, романът има няколко други достойнства, които трябва да бъдат споменати. Преди всичко това е интересната визия на Глуховски за общественото развитие във враждебни условия. В линията се появяват всевъзможни фанатизирани на различни теми общества. Религиозни, комунистически, фашистки, капиталистически идеи – почти на всяка станция се предлага различна рецепта за панацеята, която ще спаси човечеството от изчезване. Целият този коктейл е забъркан и с голяма доза мистицизъм, така характерен за руското мислене – нещо, което ще срещнете изключително рядко във фантастичните романи на англоезичните автори.

Доволна съм, че преодолях леко мудното начало и продължих да чета, защото действието се развива крайно непредвидимо и увличащо, а краят ме остави с отворена от изненада уста. С едно изречение – „Метро 2033” е запомнящ се и различен постапокалиптичен роман, който препоръчвам.

Първоначална публикация в starlighter.info,
юли 2008

Advertisements

4 thoughts on “Дмитрий Глуховски: Метро 2033

  1. Pingback: Под МостаМетро 2033 - ПодМоста

  2. Pingback: „МЕТРО 2033“ НА ДМИТРИЙ ГЛУХОВСКИ | Книжен Петър

  3. Pingback: „Метро 2033“ на Дмитрий Глуховски | Книжен Петър

  4. Pingback: Дмитрий Глуховски: Разкази за родината – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s