Daybreakers или световен глад за вампирите


В последните няколко години на мода във фентъзи литературата е идеята за вампири, които демонстративно съжителстват с човешкото население. Същата идея е застъпена и в творението на братята Майкъл и Питър Спириг – Daybreakers (в превод на български „Воини на светлината”). Тук обаче вампиризмът е излязъл извън всякакви граници на ограниченото разпространение, и хората са останали единици. Човешката кръв се продава от големи конгломерати, и разбира се кръвопийците ги заплашва гладна смърт.

Постановката за обществото сред чума най-често я виждаме в зомби-вариант, и  обикновено иде реч за пълна анархия. Светът на Daybreakers обаче е същото разумно устроено капиталистическо общество като съвременното, което обаче кротко движи делата си през нощта. Главният герой Едуард Далтън (тъжната физиономия на Итън Хоук) е хематолог, който се опитва да разработи заместител на човешката кръв. Макар постоянно да е притискан от шефа си Чарлз Бромли (Сам Нийл), експериментите му не дават положителен резултат.

Рутината на Едуард бива рязко прекъсната, когато се натъква на групичка укриващи се човеци, които твърдят, че водачът им е бивш вампир. В ролята на излекувания от вампиризъм човек имаме удоволствието да видим обратната захапка и арбалета на Вилем Дефо.

Откровено казано, не се сещам какво положително да кажа за този филм. Без съмнение мога да спомена, че единствената идея, на която не съм попадала е необичайното лечение на вампиризма. Както и, че мрачните нощни картини от живота на вампирите бяха, ами… мрачни, но не хорър.

Проблемът на Daybreakers е, че има претенцията да бъде нещо повече от средностатистически постапокалиптичен, хорър-фантастичен филм. Огромната метафора е, че ако човечеството не престане да се размножава и да бъде ненаситен хищник, световните ресурси ще се изчерпят и всички ние ще пукнем от глад. Даже може да стигнем и до канибализъм. Добре дошли в Лаландия, уважаеми сценаристи. Па я това си го знам, нали съм си от там.

Емиии, да, филмът залага на ветерани като Сам Нийл, който трябваше да играе върлия капиталист, готов да унищожи и най-близките си, за да спечели някои и друг долар. Както и на Вилем Дефо, който излиза от обичайното си амплоа на злодей и доста убедително играе ролята на the -good-though-simple-guy. Обаче… голямото „обаче“ е липсата на индивидуалната трагедия, която да фокусира съчувствието на зрителите в една конкретна личност. Този недостатък се подсилва още повече от увисналия отворен край, което поставя творението на братята Спириг в графа – „можех и без него”.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s