Орландо Паес Фило: Първият войн


pyvавтор: Траяна 

„Първият войн” е началната книга от поредицата „Ангъс” на бразилския автор Орландо Паес Фило. За пръв път сагата се появява в Бразилия през 1978 г. и оттогава авторът не е спрял да работи над нея, разширявайки я до 7 поредици, базирани на всяка книга от оригиналната за Ангъс Маклоклан и неговия клан. Към момента Орландо Фило работи над седмата си поредица, т.е. досега е успял да напише 42 романа.

Поредицата е широко промотирана като исторически достоверно фентъзи, чието действие се развива от девети до двадесет и първи век. Самият автор е наел екип, който да му помогне в пресъздаването на политическа обстановка, събития, костюми и въоръжение. Това, което намирам за изключително забележително в тази книга, а и в цялата поредица, е маркетинговият подход на Фило – на официалния му сайт може да се види, че освен книги се продават и колекционерски карти за игра, тетрадки  с илюстрации (много красиви), има издадени дискове с музика по сагата, а самите книжни тела са истински бижута – богато илюстрирани, с исторически карти и времеви графики. От „Инфодар” са се постарали да спазят ударния маркетингов подход – на сайта им има впечатляващо представяне на романа, както и музика, която можете безплатно да си дръпнете, а в българското издание на „Първият войн” има черно-бели рисунки и цветни карти.

Сега вече по същество – предимство на книгата е хрумването за придържане към строга историческа достоверност, примесена с християнска митология, която всъщност да вкара фентъзи-елемента. Е, книгата преминава от историческа във фентъзи в последните 50 страници, но нейсе – фентъзи да е. Аз поне не се сещам за друга подобна комбинация и оценявам факта, че книгата е различна като идея. Това, наред с маркетинга, всъщност са единствените положителни неща у този роман. Има и още едно, но за него – най-накрая. От сайта на „Инфодар” разбирам, че екипът на Орландо Фило се състои от осем души – „професори, историци, свещеници и монаси”. (Без коментар за професорите по физика, може би по химия или математика…) След прочита на романа съм убедена, че Фило е трябвало да увеличи екипа с още един човек – такъв, който да умее да пише. Защото, братя, стилът му е плачевен и съм убедена, че това ми впечатление не се дължи на превода, макар и той да си имаше леки изцепки.

Преди всичко повествованието се води в първо лице, единствено число от името на Ангъс Маклоклан – син на викингски ярл (терминът на български не е джарл каквото и да си мисли редакторът) и наследница на скотски и пиктски племена. Предвид факта, че младият Ангъс трябва да бъде нашият добър сирак–юнак, това е много неподходяща гледна точка. Просто защото всичко е разказано с наивния тон на тринадесетгодишно, хм, да кажем – не особено умно хлапе. Постоянно се дават дразнещи класификации за този и онзи – от типа „благороден”, „справедлив”,  и обратното, „подъл”, „жесток”, „въшлив” и прочие цивилизовани обиди.

Половината изречения започват със „защото” и „тъй като”, което ме отврати – първо, защото не е нужно по толкова елементарен начин действията на почти всички герои да бъдат обяснявани. Второ – подчинените изречения в 90% от случаите бяха ирелевантни по отношение на резултата. Това ме навежда на мисълта, че или Фило мисли читателите за идиоти и има скачаща мисъл, или преводачката нещо е объркала съюза. Не мисля, че е последното.

Немаловажен недостатък бяха изключително „умните” и ненужни изречения, които буквално ме изкараха от нерви. Подразбиращи се действия – не цитирам, но горе-долу от типа: „Почесах се, защото ме засърбя”. По-лошо е от клишетата, които очаквах – това е непростимо слаба стилистика. Наред с много често срещаните повторения на една и съща дума в рамките на едно изречение („бяха ми възложили мисията да проведа разузнаваческа мисия”), този тип писане за мен е престъпление спрямо четящата част от човечеството.

Прехвалената историческа достоверност вероятно я има (не съм запозната с тази част от историята на Британия), но за съжаление тя не се предава върху атмосферата. С изключение на беглите описания на няколко града, липсваха онези детайли от бита, речта и начина на мислене у героите, които да ме пренесат в онази епоха. За сметка на това почти заспах на една огромна глава-проповед за християнските добродетели и седемте смъртни гряха. Слаба ракия.

Сега малко да поплюя и по българския екип: има несъгласуваност между коректора и хората, работещи по корицата и илюстрациите. Преди всичко на корицата пише „Първият воЙн”, а в целия роман „воИн”. И двете се верни, но можеха да се придържат към едната форма. По същия начин – старото име на Дъблин в текста е „Дуиблин”, по картите „Дуиблим”. На няколко места срещнах опечатки и сгрешени определителни членове.

В заключение оставих най-хубаво нещо, на което попаднах, докато търсех информация за книгата. Вдъхновен от тази поредица е албумът Angus на бразилската метъл група Krusader – лично аз бях възхитена от малкото песни, с които успях да се сдобия. Частично можете да чуете албума на официалния сайт на групата: http://www.krusader.net/

Оригинална поредица „Ангъс”:

1. The First  Warrior
2. The First Crusade
3. The Warrior of God
4. The Fall of the West
5. The Perfect King
6. The Rise of Lucifer
7. The Last Crusade

Официален сайт на автора:
www.angussword.com

Първоначална публикация в starlighter.info,
юли 2007

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s