Имел и вълче биле


автор: Траяна 

Този сборник от коледни истории излиза в края на миналата година под редакцията на Шарлийн Харис и Тони Л.П. Келнер. Идеята за страховити истории по празника не е нова (най-малкото Волфганг Холбайн също е редактирал подобна антология, излязла у нас под името „Омагьосано време”), но съставителките стесняват хорър тематиката на WolfsbaneandMistletoe до върколаци и Коледа.

Харис е известна по света вампирската си поредица „Мистериите на южните вампири”, по която е заснет сериала на HBO „Истинска кръв”. Всъщност доста добра фентъзи-криминале-романтична поредица, за която някой ден ще събера сили да пиша. (За бога вече са цели 10 и тя не мисли да спира!) Творчеството на Тони Келнер ми е непознато, но бърз преглед в нета уверява, че е доста обичана в САЩ с поредицата си за Лаура Флеминг.

Това е втория сборник под съвместната редакция на двете дами след ManyBloodyReturns, чиято тематика е вампири и рождени дни. Тепърва ми предстои да чета кръвопийските истории, но предполагам, че ще стигна и до тях в близко време. Що се отнася до WolfsbaneandMistletoe, честно казано не мисля, че е особено добре балансиран – вътре има както прекрасни образци на късата форма, така и ужасяващо клиширани писания, които трудно могат да се поберат в жанра „разказ”. Съответно съм длъжна да драсна по няколко думи за всяка творба по отделно.

Шарлийн Харис – GiftWrap

Този разказ за сервитьорката с телепатични способности Суки Стакхаус е вместен между четвъртия и петия роман от поредицата, но си е съвсем самостоятелна история за това как на Бъдни вечер Суки прибира ранен върколак в дома си. Не бих казала, че Харис се справя с късата форма, предвид факта, че нивото на разказа е доста под това на първите романи в поредицата за южните вампири. Ужасяващо голяма част от разказа е представяне на събия и герои от книгите, което оставя малка част от за действието. Но пък сюжетът, макар и кратък, е интересно и логично изграден, а краят е неочакван.

Ето тук можете да намерите част от разказа в превод на български.

ДонаАндрюзThe Haire of the Beast

Каламбурът в заглавието е така или иначе непреводим на български с нашия израз „Клин клин избива”, така че изоставям темата и минавам директно към впечатленията си за разказа – кратката историйка за стара рецепта и отмъстителна жена е изградена много методично и умело, с поврат в действието и добър стил. Сюжетът не е много впечатляващ, но повтарям – стилът на Андрюз си струва.

Саймън Р. Грийн – Lucy, at Christmastime

Ужасно слабо произведение, което няма грам действие, представлява един голям и дълъг спомен на главния герои, примесен с угризения и самосъжаления. Гадост и скука. Точка.

Дана Камерън – The Night Things Changed

Камерън представя наистина оригинален поглед върху митовете за вампири и върколаци. И в други книги съм попадала на чудовища, които по моралния си избор вършат добри дела, но за пръв път виждам идеята, че всички кръвопийци и ликантропи защитават човечеството, вместо да паразитират върху него. Въпреки леко мудното начало, действието постепенно се заплита, а героите търпят изненадващо голямо(все пак логично обосновано) развитие в характера, за толкова кратко произведение.

Кат Ричардсън – The Werewolf Before Christmas

Един от онези разкази, които се опитват да създадат по-скоро фон, отколкото фокусирано и смислено действие. Началото е обещаващо – еленът Рудолф е изяден от върколак (ха-ха!), но от тук нататък целият разказ е едно огромно обяснение за това кой е дядо Коледа, как тъй успява да обиколи света само за една нощ и как точно е възникнала легендата за него. УжасТ! В смисъл – ако исках да го знам, щях да си отворя Уикипедията, нали?

Алън Гордън – FreshMeat

Сякаш, за да ни погалят по главата, че сме преглътнали историята за бедния Руди, съставителките са поместили като следващо произведение в сборника точно творбата на Гордън. „Прясно месо” е истинско бижу – увлекателен, завъртян, неочакван разказ за върколак, чиято професия е кучешки дресьор.

Кери Вон – Il Est Né

Разказът е част от поредицата на Вон за радиоводещата-върколак Кити Норвил, но не мога да  кажа и между кои два романа попада IlEstNé. Имам вече досег със стила на Кери Вон от първия й роман за Кити KittyandtheMidnight Hour, така че знаех какво да очаквам. А именно – чудесен, изчистен стил, логично действие и интригуващи герои. Е ли е или не е убиец все още неовладелия жаждата си за кръв върколак Дейвид? И ще успее ли Кити да се измъкне от усложнената ситуация по Коледа? Отговорите разбира се ги има в разказа.

Дана Стейбноу – The Perfect Gift

„Идеалният подарък” е съвсем кратък разказ, който няма други достойнства освен добрия стил и богатата лексика на писателката. Съвсем очевидно голяма част от детайлите в сюжета са опростени, героите донякъде изглеждат нагласени и изкуствени, за да задвижат действието. Не е нито забележителен, но не е и дразнещ като този от Кат Ричардсън.

Кери Артър – Christmas Past

Подобно на предходния разказ и този не се издига над средното ниво с нещо запомнящо се. Духът на „Отминалата Коледа” няма нищо общо с „Коледна песен” на Дикенс, но пък напомня, че понякога е нужно да си прощаваме.

Дж. А. Конрат – SA

Ето този разказ държи палмата най-забавен в сборника. Конрат не се свени да вкарва леко натуралистичен хумор в абсурдизма, като се започне от  доста неприятен ректален преглед… Без груби графични описания, но все пак не е за деца. Приключенията на главния герой минават през безумните разговори по горещата линия за върколаци до срещата на „Анонимните шейпшифтъри”. Сред които за мое безкрайно удоволствие се подмотава (или по-скоро усърдно вегетира) и въркокорал.

Сериозно, не се майтапя.

И Дядо Коледа съвсем не е симпатяга.

Патриша Бригс – The Star of David

Патриша Бригс е една от най-популярните писателки в жанра на върколашките фентъзи истории през последните няколко години. Поредицата й за Мърси Томпсън действително е брилянтна. В личната ми класация за този жанр Патриша се нарежда най-отгоре, заради прекрасния си стил, истински неидеализирани герои и увлекателни сюжети. Откровено казано, очаквах „Звездата на Давид” да се завърти покрай Мърси или евентуално главните герои от новата й поредица „Алфа и омега” – Чарлз и Анна, но разказът е за съвсем различни лица и няма връзка с романите й. Въпреки това не останах разочарована – в късата форма Бригс е също толкова  силна, колкото и в дългата. Определено един от най-кървавите и прекрасно структурирани разкази в целия сборник.

Нанси Пикард – You’d Better Not Pyout

Леко съм раздвоена от впечатлението си за този разказ. Безспорно в идеята, че Дядо Коледа е много стар и могъщ вампир има хляб, но структурата леко куца. Началото е твърде мудно, в сравнение с динамиката на средната част, за сметка на това краят увисва някак несвързано и незадоволително. Може би авторката е по-добра в дългата форма – в разказът имаше интересни идеи, но съспенсът се губи още в началото, а героите не са изградени както трябва.

Карън Чанс – Rogue Elements

„Диви стихии” е чудесен пример за това как с малко думи може да се изгради истински интересна криминална история. Една от най-големите грешки на много фентъзи автори е търсенето на вселенска епичност – сещате се: приказката за Обикновеното Момче и Спасяването на света. Карън Чанс е избрала варианта с Не-толкова-обикновеното Момиче и Спасяването на Тази Част от света.  Чудесна кримка със сиви герои и изненади.

Роб Труман – Milk and Cookies

Никога не съм очаквала да се впечатля и ужася от разказ в който главния злодей е училищен побойник, но Роб Труман  е талантлив автор. Разказана в първо лице, тази история се отличава с премерено описателен стил, силна атмосфера, която само се нагнетява, изненадваща, но и обоснована развръзка. „Мляко и курабийки” е един от най-хубавите разкази в WolfsbaneandMistletoeи откровено ви го препоръчвам.

Тони Л.П. Келнер – Keeping Watch Over His Flock

„Пазейки цялото си стадо” е не лош разказ, който според мен не би трябвало да е последен. В крайна сметка последната творба в една антология остава най-трайно впечатление у читателя и винаги, ама винаги трябва да бъде впечатляваща. Явно двете съставителки са предпочели да започнат и завършат сборника с личните си творби без оглед на това, че някои от другите автори ги задминават. Разказът на Тони Келнер се върти около глутница върколаци и библейския произход на първия ликантроп. Идеята е чудесна, но изпълнението определено не е най-доброто, което може да се намери в WolfsbaneandMistletoe.

Първоначална публикация в Shadowdance.info,
януари 2010


Advertisements

One thought on “Имел и вълче биле

  1. Pingback: ЛИЧНОСТИ: Патриша Бригс (представена от Шанара) | Сборище на трубадури

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s