ХО! ХО! ХО! Весела Прасоколеда!


hfНай-после! Първият сполучлив опит за екранизация по книга на Пратчет е вече факт.

Английският телевизионен филм в две части „Дядо Прас”, който излезе за тази Прасоколеда, е наистина размазващ. Вероятно съм толкова възхитена, защото бях скептично настроена. След безкрайно грозната анимация по „Музика на душата” и слабия филм „Джони и бомбата” бях обявила книгите на Пратчет за невъзможни за екранизиране. Стилът му е дотолкова обвързан с каламбури и уникална авторова реч, че да се създаде филм по тях е нещо почти невъзможно. Почти-то обаче бе доказано от „Дядо Прас”.

Убедена съм, че са много малко хората, незапознати с Пратчет, но да споменем малко и за сюжета. На гърба на великата костенурка А’Туин стоят четири слона, които държат Света на Диска – свят на магията, професионалните гилдии и странни митологични същества. В най-големия град на този свят през Гилдията на убийците се появява тайнствен клиент, който предлага няколко милиона долара, за да бъде убит Дядо Прас (който е нещо повече от преоблечен дебелак, раздаващ подаръци на послушните деца). Договорът е поет от г-н Тийтайм, хм, простете – Тиатами, чийто мозък е дотолкова изкривен, че може да роди план за убийството на антропоморфна персонификация. Но дали планът предвижда намесата на трезва и безстрашна бавачка, по съвместителство и внучка на СМЪРТ? А тази на самият СМЪРТ и неговият елф Албърт? И ще спре ли да изгрява слънцето, ако бъде убит Дядо Прас?

hf1Безспорно да се създаде игрален филм за Света на Диска е трудно – всички щъкащи по улиците на Анкх-Морпорк тролове, джуджета, неумрели и орангутан-библиотекар са предизвикателство пред всеки сценарист. В „Дядо Прас” обаче проблемът е избегнат – доста сцени от книгата са орязани, а свръхестествените същества са ограничени до няколко антропоморфни персонификации – СМЪРТ, самия Дядо Прас, Феята на зъбчетата и О, Боже на махмурлука. Не ме разбирайте погрешно – сценарият не е изгубил много поради тази непълнота. Напротив, пратчетовото е запазено от диалозите, изкарани директно от книгата. Както и от придържането към визията, наложена от картините на Пол Кидби, чиито илюстрации удивляват с точността си дори Пратчет. Смърт и Великата А’Туин са едно към едно, кастингът е поне в 80% удачен – Мишел Докъри, която изпълнява ролята на Сюзън, се справя доста добре, Марк Уорън като г-н Тиатами е направо ужасяващ, а О, Боже-то може да ви изпълни със съчувствие и обещания за трезвеност. Грубата грешка в кастинга според мен е ефрейтор Ноби Нобс, но пък е простима, тъй като сцените с него са наистина малко, а актьорите, които биха могли да го изиграят – още по-малко. Другото, което не ми допадна, бе преподавателският състав на Невидимия университет. До голяма степен се сливаха в една обща купчина от заядливи старчета с червено облекло, островърхи шапки и общо тегло от 800 килограма. Но, замисляйки се за описанията, изниквали в самите книги, те са си точно това.

Лично аз гласувам с две ръце за филма и го препоръчвам на всички фенове на Пратчет, като силна екранизация без много ефекти, но пък с добра актьорска игра. Желая ви весела Прасоколеда.

 

 

П.П. И ХО, ХО, ХО, естествено.

 

 

 

Първоначална публикация в starlighter.info,
декември 2006

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s