Омагьосано време


автор: Траяна 

Приятна изненада на Панаира на книгата 2007 г. бе новият сборник с разкази, публикуван от „Инфодар”. Това издателство все повече печели уважението ми заради това, че предлага на българския читател не само фантастични произведения, предназначени за различни възрастови групи, но и рискува, публикувайки неизвестни у нас писатели. Същевременно, книжните тела са с качествено полиграфско оформление и създават усещане за леко позабравен офсетов лукс.

Антологията, която ни предлага този път издателството, е „Омагьосано време” със съставител Волфганг Холбайн. Той е един от най-продаваните немски писатели в световен мащаб и под негово покровителство редица от по-младите му колеги са пробили на немския и англоезичен пазар. Сборникът се състои от дванадесет коледно-новогодишни леко страшни истории от различни автори на фентъзи и хорър.

Кристоф Марци – „Враната ангел“
Разказът започва с това как сирачето Юли и приятелката му Стела виждат хората около себе си с „празни” очи. Една история за паднал ангел, паднала звезда и саможертвата. Въпреки че действието в разказа не е много, ми допадна мрачната атмосфера, която Марци описва. Бих го оценила като средно добро произведение и много подходящ избор за тематичния сборник.

Бригите Мелцер – „Кулата на магьосниците“
Според мен това е най-слабото произведение в сборника. Би трябвало да онагледи поговорката „Любопитството убива котката”, но не се получава. Мелцер е избрала коварната гледна точка на първо лице, единствено число, за да разкаже как героинята се вмъква в магьосническа кула и сътворява купчина неприятности. За съжаление, самоиронията и хапливостта не са смешни. Е, немците не се славят с чувство за хумор, така или иначе.

Сабине Щройфер – „Зима в мочурището“
Имам усещането, че авторката е силно повлияна от „Баскервилското куче” и се опитва да създаде призрачните блата на Артър Конан Дойл. Уви, неуспешно.
Главната героиня излиза на следобедна езда, но я застига снежна буря и тя се загубва в местното тресавище. История за няколко странни срещи и духове. Този разказ също не ми допадна – преди всичко заради тривиалното развитие на действието. Неочакваният край не спасява нещата, защото не беше неочакван. Поне за мен.

Катя Брандис – „Бетаньор“
„Бетаньор” е моят фаворит от целия сборник. Тийнейджърът Мартин подслушва в метрото заговор, според който от пуснати в продажба топки за украса се очаква да се излюпят неизвестни същества. Какви, обаче? И колко опасни? И какъв цвят са топките яйца? „Бетаньор” е идейна и забавна история, която много ми допадна с изненадващия обрат в сюжета си.

Зоран Дрвенкар – „Ножът“
Доста страховита история за самонадеян тийнейджър, откровен садист. Писателят умело е описал физически мъчения, без да стига до графични описания, което е чудесен подход за създаване на страшна детска приказка. Насилието е почти изцяло оставено на въображението на читателя. Определено най-мрачната творба в цялата антология. Единственото, което ми се стори излишно, е че садистът се нарича Исус. Безсмислено от гледна точка на сюжета, но пък позволява да се напише приковаващ вниманието увод. Чак толкова очебийни подходи за качване на рейтинга ме дразнят.

Моника Фелтен – „Нощите на троловете“
Това е разказ за две деца, оставени сами насред полярната нощ. Вечен мрак и обезпокоителна близост до троловете, дошли да си потърсят храна. Лично на мен историята не ми направи силно положително или отрицателно впечатление. Но би бил интересна и страшна приказка, подходяща за много малки деца.

Нина Блазон – „Празникът“
„Празникът” е произведението с най-силно застъпен фентъзи елемент. Изключително много ми хареса, защото с много малко думи авторката е успяла да създаде ярко описание на чужд свят. Чудесно изградена атмосфера на призрачност и преди всичко – на чуждоземност. Блазон дори прави няколко податки към това, че действието се развива на Земята, но оставя читателя сам да реши дали става дума за приказна страна или не.

Сузане Рауххаус – „Снежно проклятие“
Нелош разказ от гледна точка на баланса „диалог – описание – действие“. Сюжетът задържа вниманието ми, но подозрително много ми напомни „Проклятието” (Thinner) от Стивън Кинг. Увлечената от окултизма главна героиня в изблик на гняв проклева брат си Ралф да сподели съдбата на снежния човек в градината. За изненада на двамата, Ралф започва да получава изгаряния, когато слънчевите лъчи започват да разтопяват снега. Краят беше неочакван, макар и да не носеше поуката, каквато се очаква от книга, предназначена за деца.

Райнхолд Циглер – „Омагьосано време“
Малко наивен разказ, но пък класическа тайм-фантастика, въпреки че времевият парадокс е застъпен единствено в опасенията на момчето, което пътува напред-назад във времето. Нашето момче (име така и не се споменава, защото повествованието се води в първо лице) най-после се осмелява да разглоби семейната реликва – коледен часовник, който от век насам пее веднъж годишно на Бъдни вечер. Часовникът обаче ще му разкрие както своите тайни, така и тези на семейството му.
„Омагьосано време” е интересна история, но не най-оригиналната в сборника.

Флориан Вендланд – „Криса „
Също зловещ разказ, откровена смесица между психо-трилър и хорър. Размус е млад скулптор, който току ще е завършил най-добрата си човешка скулптура. Нарича я Криса. Прилича на починалата му майка. Щастието на Размуз при вида на Криса обаче е помрачено, когато приятелката му започва да ревнува от статуята.
„Криса” е силно въздействащ разказ – в него няма мудност, няма сюжетни отклонения, Вендланд гради мрачна атмосфера, като постоянно държи читателя на ръба на съмнението. Единственият недостатък е, че този разказ силно ми напомня сюжета на „Кристин” на Стивън Кинг.

Сузане Гердом – „Елфическо око“
Продавачка на странни джунджурии разкрива на Шарлоте, че медальонът, наследен от забягналата й майка, притежава магически способности. Момичето решава, че елфическият камък може да изпълни едно нейно желание. И всичко би било прекрасно, ако не беше намесата на странното бледо момче, появило се в стаята й. Разказът на Гердом е интересна интерпретация на легендите за страната на елфите и на немските митове за Поганите дни.

Волфганг Холбайн – „Коледна история“
Последният разказ ни отвежда в дома на журналиста Бен. Той е млад, сравнително заможен, щастливо женен и баща на две буйни хлапета. В пристъп на гузна съвест решава да приюти в коледната нощ просяците Йо и Мария – отчаяни същества, силно привързани към алкохола. Разбира се, съпругата на Бен съвсем не е очарована от гостите и поразиите, които правят в добре подредения й дом. Всъщност не харесва и приказките им за това, че християнските празници са заимствани от езическите обичаи.
„Коледна история” е най-дългият разказ в целия сборник и може ми затова ми хареса. При по-голям обем писателят има възможност да представи по-добре героите си, да изгради по-внимателно сюжета и обстановката. Колебая се в оценката си за този разказ. Чисто стилистично е може би най-доброто в целия сборник. Това, което не ми хареса в „Коледна история”, бе фанатизираната съпругата на Бен, и тъй като това е единственото, което ме дразни заключавам, че разказът е добър.

Оценени поотделно, разказите от „Омагьосано време” се делят на силни, средна ръка и два слаби. Повечето не достигат нови върхове в идейно или сюжетно отношение. Но като цялостен продукт мога да твърдя, че сборникът е добър – разказите в него се допълват един друг, за да представят времето на коледните празници от различни гледни точки. Препоръчвам тази антология като прекрасен подарък за младите читатели между 8 и 14-годишна възраст.

Първоначална публикация в starlighter.info,
декември 2007 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s