Гай Гавриел Кай: Пътуване към Сарантион


автор: Траяна 

Научавайки, че на български език ще излезе нова книга от Кай, изпаднах в див възторг, че отново ще се докосна до магическите му светове, които същевременно са толкова реални. Не само защото Кай пише алтернативна история, но и защото героите му са толкова човешки в своите дела, мечти и чувства. Пък и беше крайно време – вече изминаха пет години от издаването на „Лъвовете на Ал-Расан“ и трилогията за Фионавар.

Не останах разочарована – освен може би от новината, че  „Бард“ отлага превода на втората книга от „Сарантийската мозайка“ за някъде в бъдещето. Което, смятам, е голяма грешка за издателството и сериозно нещастие за читателите. „Пътуване към Сарантион“ реално е една прелюдия към събитията, ставащи в „Бог на императори“. Да, може да бъде четена самостоятелно – в романа се случват достатъчно неща, за да се задържи интереса на читателя. Но пък и се заплитат много интриги, появяват се твърде различни герои, за да се пропусне спокойно втората част. И ако появата й на български се забави твърде дълго се опасявам, че на читателите ще се наложи да прегледат отново първия том.

Събитията в книгата се развиват в познатия ни от „Лъвовете на Ал-Расан“ свят – онзи, където религията и магията определят мирогледа и бита на жителите му. И ако „Лъвовете“ се асоциираше с Реконкистата в средновековна Испания, то в „Пътуване към Сарантион“ се срещаме с алтернатива на Източната Римска империя – в нейния най-голям разцвет. Тогава, когато вярата в Единствения Бог се утвърждава от светската власт и е вододел между цивилизования свят и варварството. На запад Старият свят е в упадък – последствие от разрушителните набези на езически племена и чумната епидемия. Западната империя е апетитна хапка, която приканва да й се посегне… А в Сарантион, Окото на света, най-големия град познат на човечеството, на императорския трон седи амбициозен и умен мъж, подкрепян от красива и опасна жена.

По покана на сарантийския император, към приказния град тръгва майсторът на мозайки Гай Крисп – мъж, загубил трагично любимите си същества и все още несътворил най-великото си произведение. Да пътуваш към Сарантион е идиом, означаващ поемане на краен риск или драстична промяна в живота или мирогледа. За Криспин физическото и духовното пътуване към Окото на света се сливат в поредица от срещи с обикновени хора, аристократи, императори и богове. Един бляскав и опасен град – пълен с интриги, сблъсъци на интереси и убийства.

Едва ли ще останете изненадани от оценката ми за книгата – стойностна заради мозайката от човешки характери, силната стилистика на автора, плавното, но не и скучно действие, множество сюжетни нишки и историите на странични герои, преплетени с ориста на Криспин. Емоционалният заряд на „Пътуване към Сарантион“ не може да се сравнява с този на „Лъвовете на Ал-Расан“, но пък и оценката ми не е пълна, защото тепърва ми предстои втория том, в който да се разплетат всички интриги и да се изрисува Големия храм с цветни парчета мозайка.

Първоначалнa публикация в starlighter.info,
март 2007

Сарантийска мозайка:

1. Пътуване към Сарантион
2. Бог на императори – ревю

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s