Гай Гавриел Кай: Бог на императори


автор: Траяна 

Този месец на български излезе дългоочакваната втора книга от поредицата „Сарантийска мозайка”. Ненапразно наричат Гай Гавриел Кай „майстор” – този роман за пореден път ме убеди, че умението му да разказва съвсем не е преувеличено.

Началото на дилогията – „Пътуване към Сарантион”, беше преди всичко създаване на фона – въвеждане в имперския град през очите на Гай Крисп, запознаване с основните участници в голямата игра за власт. В „Бог на императори” интригите, зародили се в първия том от поредицата, се заплитат в няколко сюжетни връзки и в една мащабна картина на политика, омраза и любов.

Три жени ще променят съдбата на майстора на мозайки Криспин… И тази на света. Властната и студена Стилиана Далейна, бившата танцьорка и настояща императрица Аликсана и кралицата в изгнание Гизел – всяка намира място в сърцето му и всяка го включва в плановете си. А той ще трябва да слезе от скелето си на наблюдател и да вземе участие в трагичните събития, които се развиват около него.

Това, което ме удиви и възхити в книгата, бе фактът, че периодът от време, който разглежда в три четвърти от обема си, е едно съдбоносно денонощие. Не се подвеждайте обаче, че става дума за безкрайно разтеглени описания и размишления. Кай рисува множество събития, развиващи се на различни места в Сарантион и случващи се на различни герои – не само на познатите ни от първата книга, но и на нови лица. Темпото, с което се развиват сюжетните нишки, остава напрегнато до почти самия финал, а гледната точка се променя, за да позволи на читателя да стане съпричастен към съдбата на персонажите.

Сравнена с първия том от дилогията, „Бог на императори” съдържа по-малко фентъзи елементи, но пък много повече събития – преди всичко дворцови интриги. Част от героите, за които писателят беше отделил време в „Пътуване към Сарантион”, не са толкова важни за сюжета, други обаче се появяват на сцената. Увлекателният стил на Кай и подробното му изследване върху живота на Юстиниан I са гаранция за създаването на тази чудесна алтернативна история, макар и със силно отдалечен от реалните събития край.

Краят е и единственото, което ме разочарова в „Бог на императори”, но не поради разминаването си с познатата ни история. Втората половина от епилога ми се стори изкуствено добавена по настояване на редактора за своеобразен хепи енд. Не мисля, че трябваше по този начин да приключи тази иначе великолепна книга – краят не беше нито логически обоснован от събитията (макар и да не е невъзможен), нито пък съвместим като усещане с целия роман. Едно от нещата, които ме възхищават в стила на Гай Гавриел Кай, е способността му да се дистанцира от положителните герои и да води повествованието по логически издържан начин и преди всичко – реалистично и безпристрастно. „Бог на императори” носи усещане за тъга, за край на една епоха, за неизпълнени желания и планове. Поне до епилога, в който почти изкуствено се натриса щастливата развръзка на една от сюжетните нишки. На мен поне много повече щеше да ми хареса един отворен край.

При все това препоръчвам „Бог на императори”, не само като продължение на „Пътуване към Сарантион”, но и като великолепен образец на майсторски създаден свят, населен с жизнени герои, представени с прекрасния стил на Гай Гавриел Кай.

Първоначалнa публикация в starlighter.info,
декември 2007

 

Сарантийска мозайка:

1. Пътуване към Сарантион – ревю
2. Бог на императори

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s