Началото на мрака


Първоначално мислех да сложа заглавие на тази статия „Началото на мрака, или кой ми спря тока?”, но след внимателно обмисляне и повторно гледане реших, че филмът всъщност не е лош. Просто съм надраснала целевата му аудитория. „Началото на мрака” е базиран на втората книга от детската фентъзи поредица на Сюзън Купър The Dark is Rising и според отзивите по блоговете, всъщност не е добра екранизация, за което обаче не мога да се изкажа. Затова ще пиша за филма.

Филмът, макар и по книга, писана доста преди „Хари Потър”, предполагам ще бъде сравняван с тази поредица заради няколкото основни прилики в сюжета. Действието на „Началото на мрака” се развива в съвременна Англия, където се пренася да живее американското семейство Стантън. Уил е съвсем обикновен тийнейджър, страдащ от тежък пубертет, първа любов и множество по-възрастни братя. На четиринадесетия му рожден ден обаче започват да го навестяват зловещи гости, които го заплашват, за да им предаде „знаците”.  Оказва се, че Уил съвсем не е обикновено дете, а избран да бъде защитник на светлината. Произходът му – „седмият син на седмия син”, е предопределил той да бъде „Търсачът”, онзи, който ще търси седем знака през времето и пространството, за да отблъсне с тяхна помощ настъпващия Мрак. Уил получава подкрепа и напътствия от древен орден пазители на светлината – хора, живеещи извън времето.

Всъщност вечния конфликт „Добро срещу Зло” е толкова експлоатирана тема, че вече е втръснала на всеки зрител над 15 години. Проблемна е и клишираността на поредния супер-герой. (Не знам за вас, но аз вече съм поуморена от многото мутанти, които се въдят по филмите). От друга страна обаче, борбата на Светлината и Мрака си е добра тема за детски филм, а главен герой тийнейджър е съвсем подходящ. Още повече, че актьорската игра на Александър Лудвиг е адекватна и на високо ниво.

Като цяло филмът би могъл да бъде описан като „типичен куест за събиране на предмети и трупане на опит”. Имаше и вкарана псевдо-мистериозна закачулена фигура в стил „Вейдър”, но за съжаление поне за мен бе очевидно кой се крие в сянката и заговорничи и изобщо не ми вкара съспенс елемента както се очакваше.

Що се отнася до ефектите – с ръка на сърцето мога да твърдя, че са добри, особено когато ставаше дума за пренасянето през времето. Едва ли друго може и да се очаква от Уолдън Медия, които имат опит в създаването на детски филми със силни визуални ефекти („Хрониките на Нарния”, „Мостът към Терабития”). Умерени, добре озвучени и цветни сцени, които хващат окото – това е определението, което ще дам за труда на екипа на „Началото на мрака”.

Може би единственият голям недостатък на филма е представата за Злото, която се опитват да наложат. От една страна сценаристите ни пускат ята гарги, врани или неизвестни мен хищни черни птици, които няма как да са толкова зловещи, колкото тези на Хичкок. От друга – имаме Ездачът: един не особено страшен конник с разбойническа маска на лицето. (Ако някой може да ми каже защо конят му беше бял, след като е злодей, да ми пише.) Вероятно Ездачът не е ужасяващ не само за мен, но и за децата, които в наши дни ежедневно избиват 3D компютърни чудовища.

При всички положения „Началото на мрака” няма да се хареса на възрастните, освен ако не са истински Потър-маниаци. По мое мнение продукцията е препоръчителна за деца между 9 и 13, които ще останат очаровани от съдбата на Уил Статън и ефектите във филма.

 

Първоначална публикация в starlighter.info,
ноември 2007 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s