Патриша Бригс: Обвързана с кръв


автор: Траяна 

Във втората книга от поредицата – Blood Bound ситуацията около Мърси загрубява още повече, което я принуждава да предприеме още по-рисковани постъпки в името на приятелството. Появата на обсебен от демон вампир в града предизвиква огромна вълна от насилие и хаос – не само, защото злодеят Литълтън си устройва кървави бани, а защото самото му присъствие предизвиква най-лошото у хората наоколо. Поради разкриването на върколаците пред обществото (подготвяно от Марока от предходния роман) те не могат да се намесят в разкриването на убийствата.  Магическият народ от резервата откровено не желае да се забърква с демон, а в местното вампирското гнезно има твърде много интриги, които по-скоро целят контрол над Литълтън, отколкото унищожаването му. Вампирските игрички поставят приятеля на Мърси Стефан в много затруднено положение пред господарката му синьора Марсилия. Което не оставя на нашата героиня някакъв избор. Лоялността й към приятелите надделява над страха й и тя поема на лов за Литълтън.

Aтмосфера на Blood Bound е много по-силна от тази на първия роман в поредицата Moon Called . Романът по-скоро се доближава до хоръра, отколкото до трилъра. Въпреки че в основата си отново имаме класическата схватка Good vs. Evil, злото е персонифицирано в Литълтън с изключително умение. Моментът, в който вампирът вие и обикаля около каравата на Мърси, е една от най-ужасяващите сцени, на които съм попадала във фентъзи литературата изобщо. Освен всичко друго фокусът се измества от по-скоро темпераментните върколаци към откровено крийпи вампирите в Трите града.

Целият този мрачен фон се балансира от откровеното сексуално напрежение между Мърси и Адам, преплетено с тлеещата й тийнейджърска тръпка към Самуел. Любовният триъгълник не заема централно място в сюжета, но допринася доста за развитието на героите – особено на Самуел. Патриша Бригс прави много намеци и живо описва нерешителността на героинята, но не стига до графични сексуални сцени.

Второстепенните герои в Blood Bound също не остават статични. Под влияние на социалната динамика, в глутницата възникват много конфликти и борба за налагане на влияние. В тях активно участва третият по власт сред върколаците – Уорън, и съвсем изненадващо – самата Мърси, която по принцип стои извън глутницата.

Може би единственият недостатък на романа е поведението на Стефан. Вместо да остане добър приятел на героинята, в една от критичните сцени към края става ясно, че е влюбен в нея. Просто покрай автомеханика става леко претрупано с мъже, кой от кого по-готин. Не знам защо толкова се дразня от тази подробност при условие, че без да ми мигне окото приемам всичките свръхестествени неща… (Мистика! – както казваше един литературен герой.)

Като цяло Blood Bound е балансирана книга – сюжетът и героите са логични, но не и предсказуеми. Действието, описанието и диалозите според моя личен вкус са в точната доза – нямах усещането за безвремие, характерно за изключително „дейните” романи, на които им липсва достатъчна плътност в сетинга. Съжетът е изцяло независим от предходната книга, а главният конфликт се разрешава още тук, така че на който не му е харесала книгата няма нужда чете Iron Kissed.

Поредица „Мърси Томпсън”:

1. Moon Called – ревю
2. Blood Bound
3. Iron Kissed – ревю
4. Bone Crossed – ревю
5. Silver Borne – ревю
6. River Marked – ревю
7. Frost Burned – ревю

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s