Патриша Бригс: Призована от луната


автор: Траяна 

Вампиро-върколашката ми мания започна преди около година под влияние на класациите на списание „Локус”,  сериала „Истинска кръв” и истерията „Здрач”.

За целия тоя период на време от жанра успях да изчета четири книги от Стефани Майер, девет романа от Шарлийн Харис, шест от Патриша Бригс, два от Жанин Фрост, три от Кери Вон и три доста разнородни сборника.* Цифром и словом – 25 (двадесет  и пет) романа на подобна тематика. Започнах и няколко други автори, но не успяха да ми задържат вниманието повече от три глави. Вероятно някога ще направя списък на всички недовършени книги.

Поредицата на Патриша Бригс за Мърси Томпсън ми бе попадала в полезрението и по-рано покрай ежемесечната рубрика на сп. Локус – New and Notable Books, но се зарибих по нея едва това лято. От всички гореспоменати авторки препрочетох единствено нейните творби. За да предприема подобно действие книгата трябва да е толкова увлекателна, че да съм я прочела на галоп за две-три денонощия, след което да съм пожелала да си наваксам с подробностите.

Първият роман на Бригс – Moon Called излиза през 2006 г., когато Шарлийн Харис вече е прокарала идеята, че светът може да е доста интересен, когато децата на нощта са излезли на светло. Да се разбира – вампирите признават открито съществуването си и се борят доста активно за гражданските си права. В този смисъл Патриша не е новаторка – единствената разлика е, че в нейните романи тези, които се разкриват пред човечеството са по-безобидните магически същества (fae няма точен превод на български, тъй като понятието обхваща доста разнородни чудовища и нечовеци от келтската, немска, нордическа и т.н. митологии.) Тези магически същества, които са принудени да се разкрият, живеят в резервати, уж, за собствената си безопасност. Човеците обаче не подозират, че вампирите и върколаците си щъкат щастливо между тях. И двата вида се подчиняват на собствени закони, в чиято основа лежи общ принцип – да опазят съществуването си в тайна от хората, които макар и по-слаби са доста по-многобройни и поради това – опасни.

Мерседес Томсън, VW механик с диплома по история, не е човек. Тя е уокър (думата е производна от скинуокър, което е индиански магьосник, способен да се превръща в животното, чиято кожа е наметнал.) Мърси обаче може да се превръща единствено в койот. Тази й наследствена способност я приближава доста до върколаците, но не я прави част от която и да е глутница. Благодарение на това, че е отгледана от Бран Корник (Марока т.е. водача на всички вълци в Северна Америка), тя е достатъчно запозната с начина, по който мислят вълците и правилата, на които се подчиняват. Когато в гаража й се появява новосъздаден върколак – тийнейджърът Мак, Мърси решава да вземе момчето под крилото си. Основно, за да може да го представи безпроблемно на съседа си – Адам Хауптман, алфата на местната глутница. Но и за да го предпази от неговите преследвачи – хора, които са използвали Мак като опитно зайче в лаборатория за наркотици.

Същата вечер Мерседес елиминира два върколака в битка, намира Мак убит на портата си, Адам е смъртно ранен, а дъщеричката му е отвлечена. На нея не й остава нищо друго, освен да качи на буса си ранения Алфа и да го откара в планините на Монтана при приемната си глутница.

От тук нататък нещата се оплитат доста повече – появява се първата изгора на героинята – супер секси върколака Самуел Корник, местното вампирско гнездо има пръст в цялата история с отвличането, а бившия работодател на Мърси – гремлина Зийболд Аделбертсмитер, се оказва доста по-дълбока вода, отколкото тя е предполагала.

Преразказът на завръзката може да звучи доста претрупан и объркан, но самото действие на книга тече толкова плавно, че читателят няма как да се обърка. Историята е разказана в първо лице от гледна точка на Мърси – с доста простички и жаргонни изрази и със суховатото чувство за хумор на героинята. Патриша Бригс изгражда едно доста диктаторско върколашко общество, но то е описано толкова детайлно и логично(доста близко до социалната структура на истинските вълци), че е много лесно за читателя да си го представи и разбере. Същевременно, макар всички върколаци да се ръководят от същите норми на поведение, всеки от героите се справя по собствен начин с тях. Адам, както и Марока споделят манията на доминиращите вълци за контрол над хората около себе си, но докато Адам ги подчинява чрез силна воля, то Бран е много по-скрито манипулативен.

Именно това живо и функциониращо общество на върколаците, поднесено ту като ретроспекции, ту като конфликти между героите отличава романите на Бригс от тези на останалите писателки. Сюжетът се развива с лекота, героите постъпват логично, но и неочаквано, тръпката на изненадата държи читателя в онзи съспенс, характерен за наистина добрите трилъри. Самата Мърси е безкрайно чаровна със спокойния си реализъм, който обаче не прелива в цинизъм, а е комбиниран с истинска вяра в Бога. Тя е от онези земни характери, които, веднъж приели, че нещо трябва да се свърши, не се свенят да си цапат ръцете, да поемат рискове и същевременно не се колебаят да поискат помощ. Вероятно точно, защото не се опитва да бъде супер герой, но пък се бори докрай, за да постъпи правилно, Мерседес Томпъсн е толкова симпатична.

Вкратце – Moon Called е увлекателно четиво, което започва леко мудно, но се развива в посока крайно неочаквана за читателите. Гарантирам ви чудесен сетинг, оригинални и запомнящи се герои и изненади почти до края.

Поредица „Мърси Томпсън”:

1. Moon Called
2. Blood Bound – ревю
3. Iron Kissed – ревю
4. Bone Crossed – ревю
5. Silver Borne – ревю
6. River Marked – ревю
7. Frost Burned – ревю

*За единия от сборниците вече съм писала. Там освен всичко друго има и една повест от Патриша Бригс, която се развива в същата вселена.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s