Кръв и шоколад


BloodandChocolateБазиран на едноименния тийнейджърски роман на Анет Къртис Клаус, „Кръв и шоколад” всъщност убива идеите на авторката да пресъздаде мъченията на първата любов и представата, че митологични същества може да учат на съседния чин, без да подозираш. В едно интервю самата авторка изказва резервите си към сценария на Ерен Кругер и Кристофър Ландън и не мисля да я обвинявам.

Този набеден за романтичен хорър филм оставя усещане за необмислена и абсурдна комедийност и бих могла спокойно да го нарека евтиния вариант на „Подземен свят”. За съжаление, освен бюджетния недостиг, на „Кръв и шоколад” му липсват няколко съществени неща, за да се мери с нашумелия хорър.

Сюжетът ни отвежда в Букурещ, където се подвизава тайно общество от луп гаруп – хора, които умеят да се превръщат във вълци. Младата вълчица (е, не са върколаци) Вивиън (Агнес Брукнър) живее с леля си и работи в шоколатерия с постоянното усещане за вина и страх от предстоящия нежелан брак. Вина, защото неволно е причинила смъртта на родителите си преди петнадесетина години, а страх не разбрах защо така или иначе. В крайна сметка ролята на Големия лош вълк – водача на глутницата, който трябва да стане нейният съпруг, е поверена на Оливър Мартинес. Аз лично не бих имала нищо против да ме схруска, но явно героинята пък имаше. В крайна сметка реши, че си пада по американския писател на графични романи Ейдън (Хю Данси) – също нелошо парче, но доста, хм, „немъжествен” като образ. Проблемът е, че Ейдън пише роман по легендите за луп гаруп, което се възприема от глутницата като заплаха на тяхната тайна.

Това, което трябваше да мине за върколашка версия на „Ромео и Жулиета”, е тотално опропастено от липсата на флуиди между главните действащи лица. Хю Данси горе-долу се справяше, но пък Агнес Брукнър играеше с такава неподвижна физиономия, че на моменти приличаше на Стивън Сегал. Само полуотворени устни и трагично сбърчени вежди не стигат, за да се пресъздаде цялата драма на момиче, разкъсвано между традициите на рода си и любовта.

BloodandChocolate1Като казах за традициите, трябва да спомена, че сценарият издишаше на моменти – точно там, където не трябва. Преди всичко – всяко секретно общество трябва да има собствени закони, йерархия, вътрешни борби и нещо подобно на традиции, за да изглежда функциониращо и реално изобщо. При луп гаруп единственото, което се видя, беше група мотаещи се тийнейджъри в стил „Брилянтин” и законът, който задължава водача на глутницата да си избира нова съпруга на всеки седем години. Всичко останало беше безметежно зависнало във въздуха и явно оставено на въображението на зрителя. Както беше оставена и промяната на формата на луп гаруп от хора във вълци. Сигурно силната сребриста светлина, която се появяваше в стил „ей ти човек, ей ти ангелска светлина, ей ти вълк”, много се е харесала на екипа по специални ефекти. Както е било и със забавените кадри, в чийто край наш Ейдън открива потресаващата истина, че потоците се вливат в реки. На мен спец-ефектите ми се видяха малко като за филм, претендиращ за хорър. За сметка на това „Кръв и шоколад” беше пълен с нехаризматични злодеи без НИКАКЪВ злодейски план.

Всъщност единственото, което си струваше, бе лениво романтичната атмосфера на старинните църкви и криви улички в Букурещ, където е сниман филмът. Апропо, ако вдъхновени от таза продукция, ще ходите в съседната столица, предварително проучете къде са старите им сгради, защото там преобладават железобетон и стъклопакет.

Първоначална публикация в starlighter.info,
юли 2007

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s