Дейвид Гемел: Повелителят на сребърния лък


gemmelsrlавтор: Траяна 

Доколко това ревю трябва да попадне в секция „Фентъзи”, е спорен въпрос. Все пак въпреки че романът не е фентъзи, той се основава на древногръцка митология и не можахме да намерим по-подходяща секция за тази статия.

„Повелителят на сребърния лък” е първа книга от трилогията „Троя” и бих казала, че е начало, което сграбчва читателя за гърлото. Едва ли има образован човек, който да не е чел в пълен текст или поне отчасти Омировата „Илиада”. Епосът се изучава в училище, адаптиран е за деца, неведнъж е филмиран. Така че, бихте се запитали вие, какво ново може да ни поднесе един съвременен автор? Отговарям ви с една дума – много.

Ако приемем, че златният Илион действително е съществувал, а Омир е събрал и преработил народното творчество за унищожението на реална троянска цивилизация, то Гемел е създал алтернативна история. История, разказана от името на второстепенни в „Илиада” герои. Основната сюжетна линия е развита през погледа на Еней, един герой, който в оригиналния епос се появява едва в последните глави. В „Повелителят на сребърния лък” обаче се запознаваме с детството му, със средиземноморския свят и обичаите му. Друга основна гледна точка е тази на Андромаха. Вярната съпруга на Хектор тук все още е неомъжена и свободна жена, доколкото е възможна свободата в доминиран от мъжете свят на войни и политически съюзи, основани на династични бракове. Третата основна линия е тази на сладкодумния цар на Итака – Одисей, и носи полъх на свеж хумор. Едно посещение на микенския цар Агамемнон при оракула отприщва река от кървави събития. Пиратските нападения и интригите в Троя са само върхът на айсберга, защото във Великата зеленина, както е наричано Средиземно море, плават мъже, чиито действия ще променят хода на историята.

Дейвид Гемел е прекрасен разказвач – умее както да внесе динамизъм в сюжета, така и да отдели време за дребни детайли, които да създадат автентичен сетинг. Едно споменаване на това колко трудно се добива черният цвят на дрехите примерно напомня на читателя за времето на действието. Без дълги описания, без отклонения писателят създава жив и достоверен свят.

gemmelsrl1Най-впечатляващ елемент от романа обаче за мен си остават героите – личните им избори, онези, които трябва да направят без божествена намеса, създават правдиви образи, които ме развълнуваха. Гемел не пише за богове, те са високо и не се намесват в човешките дела. Романът потъпква идеята за древногръцка калокагатия  – образът на Еней не е въплъщение на красота, доброта и храброст. Одисей не е велик мореплавател, сразил невиждани чудовища. Андромаха не е благопристойна съпруга, Приам не е благочестив и мъдър цар. Но образите им са толкова живи, дишащи и истински, че остават у читателя силни емоции.

„Повелителят на сребърния лък”  е съвсем нов прочит на древногръцката митология и аз я препоръчвам като една от най-увлекателните и въздействащи книги, излезли през декември. Искрено се надявам „Инфодар” да издадат втората книга от поредицата в най-скоро време, защото любопитството не ме оставя на мира.

Първоначална публикация в starlighter.info,
февруари 2008

Трилогия „Троя“: 

1. Повелителят на сребърния лък
2. Гръмотевичния щит – ревю
3. Гибелта на кралете  – ревю

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s