Андрея Илиев: Детектив в Зоната на здрача


detektivавтор: Траяна 

Ето една книга, която неочаквано взе, че ми хареса. Колкото и да не ми се иска, аз имам известни предубеждения към българската фантастика, но явно има и напредък, след като „Детектив в Зоната на здрача” е написана и издадена. „Детектив” не е роман – структурата му е по-скоро на цикъл кратки разкази, обединени от общи главни действащи лица и известна последователност във второстепенните действия.

Мястото на действието е щриховано – придобиваме представа за „България, наши дни, див капитализъм” предимно от възгледите и репликите на героите. Беглото описание на времето съвсем не е недостатък предвид факта, че самото действие е крайно интензивно. Героите не са кой знае колко задълбочени, изреченията в по-голяма част са прости. Но пък не мисля, че и самата идея изисква витиеват стил. „Фантастично крими”, както пише на корицата, определя жанра съвсем точно и не налага претенции за нещо повече от развлекателно четиво.

Първият случай „Самодива” ми допадна най-много от петте разказа, включени в сборника, главно поради по-добре изградената атмосфера на мистериозност, отколкото в останалите. На частния детектив Ник Шишманов му е възложен случай да открие убиеца на известен тенисист. Главният заподозрян твърди, че в цялата история е намесена жена, но счупеният врат на жертвата говори за необичайна физическа сила…

Във втория случай „Торбалан” на Ник му се налага да намери едно изчезнало дете, чиято майка твърди, че е отвлечено от дребното и страшно старче с голяма чанта. Естествено, фактът, че майката е вкарана в психиатрична клиника, говори сам за себе си, и то не непременно в нейна полза… Мисля, че този разказ щеше да стане по-добър, ако бе няколко страници по-дълъг, но пък отвореният край ми хареса.

По мое мнение най-слабата част е поставена в средата на книгата. „Полтъргайст” не ме впечатли с някаква особена мистика или идейност, с изключение на препратката към „Самодивата” и появата на един чешит. Не че разказът е скучен, но на фона на останалите бледнее.

Четвъртият и петият разказ „Детектив в Зоната на здрача” и „Краят на историята” биха били по-силни, ако бяха излезли като едно общо произведение, макар и двойно по-голямо от останалите. Просто четвъртият разказ свършва до никъде, а петият започва с твърде много препратки към него. Обединени в едно книжно тяло, двата разказа са добре издържани, но ми е малко трудно да си ги представя отделни, завършени и самостоятелни подобно на „Самодивата”. Тук вече фантазията на Андрея Илиев се е развихрила със заигравки с миналото и алтернативната история…

Като цяло сборникът ми допадна и ще си позволя да цитирам Алвин: „Ако трябва да се опише стилът на Андрея Илиев с една-единствена дума, тя ще е „четивен”. Книгата силно напомня на роман, написан от Мики Спилейни – с доволно количество секс и кръв, но леко поръсен на места с чувство за хумор. Единственото, което не ми допадна е, че Ник Шишманов бе хиперболизиран мъжкар, който при всяка възможност неуморно прави или мисли за секс. Без да му се доспива. Предвид че той трябва да бъде реалното в разказите, силната му потентност леко навлиза в зоната на фантастичното.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s