Из дневника на студента


student1Ден първи. Месец първи

Мразим опашките, май прешъс. Поне на гишето да даваха пари вместо да вземат… Банята ми е черната дупка на блока. Освен, че е без осветление и цялата в сажди, успя да погълне седмичния ми бюджет под формата на почистващи препарати. „Люк, използвай четката, Люк!”.

Ден втори. Месец първи

Картите се оказаха най-полезното нещо в багажа ми. По-добра причина за запознанство от секса. Играем по време на лекции, в промеждутъка от лекции, у съседите, най-важното – безплатно е, макар и не толкова безопасно, колкото си мислех. Поне при цакане не се предават венерически болести.


Ден петнайсети. Месец първи

Липсата на хладилник ми доказа, че гаргите са хищници, които не трябва да бъдат подценявани. Сутринта една успя да задигне всичките кюфтета, които имахме неблагоразумието да оставим на перваза. Неистовият смях, който ме разтресе на прозореца накара нещастните хора от долу да ме изгледат почти съжалително. Дааа, с нощница, чорлава и в гърчове – картинка от психиатрична клиника. От утре почвам да уча.


Ден трети. Месец втори

Проспани сутрешни лекции и кротка вечер на Монополи. Или поне щеше да бъде кротка, ако не се бяха появили някакви познати алпинисти на съквартирантката. След поредната водка решиха да обходят фасадата на блока. Язък ми за пиенето – изтрезнях от гледката почти веднага, с което обезсмислих тричасовите си усилия да се напия безпаметно. От утре почвам да уча, може би…

Ден седми. Месец втори

Първият купон на целия поток. Тъмнината само подчертава чудовищният вид на колегите. Мисля, че се записах в неправилния университет. Т.е. в неправилния разред примати. От утре почвам да уча.

Ден единадесети. Месец трети

Главоцеп и бели петна в паметта. Повече никога червено вино. На слизане към кафенето, дочух съседа от петия етаж да обяснява по телефона: „Прати пари, мамо!”; отсреща: „Взе ли изпита, синко?” – „МАМО? Мамо, не се чуваш! Прати пари!”. Позната драма. От утре почвам да уча.

Ден осемнадесети. Месец трети

Касетофона се побърка – сменя станциите на поразия!

student2Ден двадесет и първи. Месец трети

Хъх! Днес разглобиха радиото и се установи, че станциите ги сменяли хлебарките. Гадни чалгари! Все на радио „Веселина“ въртят. Намерихме нов начин да ги унищожим – горим ги с някакъв самопоявил се дезодорант. Муахаха – мриииии, гадино мръсна!


Ден двадесет и шести. Месец трети

АААААА! Горелката не помогна – само май се излюпиха повече яйца.

Ден шестнайсети. Месец четвърти

Икономически термини почти през целия ден. Утре съм на изпит, а съседите отгоре са в размножителен период. Скърцането на пружините изобщо не е приспивно, главно поради липса на ритмичност. Съквартирантката от съседното легло размахва юмрук към тавана и окуражава мъжкия участник на висок глас: „Давай, давай! Ти можеш! По-бързо, мамка ти!”

Ден седемнадесети. Месец четвърти

Пръв взет изпит, пръв полят изпит

Ден двадесети. Месец четвърти

Поговорката за предварителното поливане на изпитите се оказва вярна. „Мамо, прати пари!”

Нощ дванадесета. Месец пети

Всички празнуваме края на сесията. Отвсякъде се носи музика, а от улицата – любимият крясък на всички живущи в Студенстски град „КУРВИИИИ”. ?Не разбрах защо е толкова популярен и какво друго изразява, освен отчаяната нужда от секс?
От съседният блок се носи нещастен дрезгав мъжки глас, който успява да надмогне музикалния фон: „ЕЕЕЙЙЙЙ, простаци! Аз тука учаааа…”. Горкият човечец.

Ден единадесети. Месец шести

Иха! Стипендия. Приложих правилото на дясната ръка и си избирах манджата гледайки само лявата част на менюто. Гъбки, фрикасе и огромна салата.

Ден петнадесести. Месец шести

Ужас. Толкова са ми празни джобовете, че смених ръцете, при разглеждането на менюто. Падна ми се таратор…

Ден двадесети. Месец шести

Колегите на шестия етаж са сладурчета, a „Хироус” е страхотна игра. Играят я почти денонощно. Най-хубавото е, че винаги имам двама слушатели, докато третият щрака нещо по фигурките на монитора. Кафето е основната занимавка през последните дни.
От утре почвам да уча.

Ден втори. Месец седми

Отивам да погледна осмото чудо на блока – вчера посред бял ден съседът от втория етаж успял да задигне зелена пейка от входа на университета и да си я внесе в стаята. Рекламният чадър на „Каменица”, който успях да си прибера снощи се оказа напълно безполезен. Не мога да си го опъна изцяло в стаята,щото е по-голям от нея, а и без стойката не струва.

Ден трети. Месец седми

Намери се кой да спи на пейката за следващите няколко месеца. От СОС имат зверски изисквания за получаване на легло в Студентски град….Чадъра го харизах на именника.

Нощ двадесет и четвърта. Месец осми

Преждевременния ми сън бе грубо прекъснат от появата на два милосърдни ангела. В последствие тръшнаха на съседното легло най-добрия ми, по съвместителство и най-пияния ми приятел, който се бил сбил със съквартиранта си и останал безпризорен.

student3Ден тридесети. Месец осми

Лятна сесия. Горещо е не само навън, но и в мозъка ми. Две приятелки са толкова изнервени, че се скараха заради решението на някакво осчетоводяване по сметка. Стигнах дотам, че да си мачкам учебника по статистика на главата. Дано това помогне, защото не се сещам за друг начин да запомня формулите.

Ден шести. Месец девети

След снощния купон открих в коридора шестнайсет кисели млека. Не знам как са се появили, но ще влязат в употреба

Ден седми. Месец девети

Изядохме ги. Все още не знам на кого бяха.

Нощ дванайста. Месец девети

Преминаването между блоковете на Минно-геоложкия и Техническия се оказа интересно изживяване. Един подвикваше „Миньори!“, а друг отговаряше „Роботи!“. Комуникацията им продължи половин час без да разнообразят вика. Трябва да е било разработка на нов морзов код. Странни дипломни работи пишат в тия университети…

Някакъв летен ден

Скука. Няма кого да напсувам в Студенстки град. Освен може би портиера, ама бай Сашо е готин.
Единствените живи са двамцата от петия етаж. Но ги опознах повече отколкото някога съм искала да опозная някого. Писнахме си.

Някакъв друг летен ден

Събудиха ме цъкането по мишката и нежните слова: „Ставай, ма, мърда! Скучно ми е! Превъртях Диаблото вече“. Така става като раздаваш ключове за стаята си – пи си-то става обществено, дори комуната да е от трима души. Тъпо следобедно размотаване пак с двамата съседи. Научих им всичките лафове. Аман вече от тях. Единия ми каза, че се качвал горе щото съм скучна. Половин час по-късно пак цъфна с оплакване, че там даже и компютър няма.

Ден първи. Година втора

Хора! Познати! Мъже! УРАААА!

Първоначална публикация в starlighter.info,
септември 2006

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s