автор: Траяна
През 2007-ма година издателство „Бъркли” пускат на пазара антологията On the Prowl, в която са поместени четири повести, под мотото „ Четири нови повести за тъмни улички и нечовешки страсти”. Осъзнавам, че надсловът звучи доста клиширан, но фактът, че първата повест е написана от Патриша Бригс надделя над скептичността ми.
След абсолютното размазване с поредицата на Бригс за Мърси Томпсън* веднага реших да подхвана историите за Чарлс и Анна. Към момента поредицата се състои от романите CryWolf и HuntingGround, последния от които е росен-пресен на англоезичния пазар. Цялата поредица всъщност започва с повестта, поместена в On the Prowl – „Алфа и Омега”. Задължително е да прочетете тази история, не само за да хванете завръзката, но и защото е най-добрата в сборника. Освен всичко друго и най-романтичното фентъзи, на което съм попадала.
Това разбира се не означава, че е лигаво, съдържа графични сексуални сцени или душевни клизми. Дори напротив – повестта е стегнато написана, действието целенасочено, без излишни и разсейващи детайли. Повестта започва с пристигането на алфа върколака Чарлз в Чикаго. Като син на Марок (водача на всички върколаци в Северна Америка), Чарлз от двеста години изпълнява ролята на екзекутор на подивелите вълци. Този път не е много сигурно, че случаят е същия, но обаждането на Анна навежда на мисълта, че се става нещо гнило в глутницата й. Още повече, че напоследък се появяват трупове на новосъздадени върколаци. Разследването на странните убийства и на нередностите в чикагската глутница се заплита по наистина увлекателен начин със загадката на Анна и нейната позиция в йерархията на вълците.
Втората повест в антологията е на Ейлийн Уилкс и е озаглавена „Нечовек”. Началото на историята е малко мудно, но още във втората глава Уилкс започва да засилва темпото до чудесен и напрегнат екшън. Приближаването на алтернативни светове е отприщило у човечеството магически способности. Не всички са надарени и различните биват третирани с двойствения стандарт прилаган към чернокожите през средата на 20-ти век.
Появата на сериен убиец, който „колекционира” магове, катализира приятелската връзка между Кай, която има силни телепатични способности, и нейния приятел и съсед Нейтън. Действието рязко се ускорява, когато се оказва, че следващата жертва на убиеца ще бъде Кай.
Повестта на Уилкс се отличава с размах на въображението. Тя комбинира доста успешно съвременен свят с фрагменти от келтската митология без това да изглежда претрупано с ненужни детайли. Върколаци много, но за пръв път попадам на идеята за адска хрътка от друго измерение.
Следващата творба в сборника – „Да си купиш неприятност” от Карън Чанс, също задълбава сериозно в келтската митология – елфи, дракони и магически руни. За разлика от „Нечовек” обаче, действието се развива почти изцяло в магичния свят. На нелегален търг за магически артифакти, внезапно се появява полуелф, който решава да си купи наетата да неутрализира всякаква магия Клер. Нейната специална дарба да е абсолютно резистентна към всякаква магия (лека податка към „Колоните на сътворението” от Тери Гудкайнд, мисля), неведнъж е била причина да я вкарва в беди. Сега Клер отново попада в поредица от луди събития, които ще завършат съвсем неочаквано.
Сред силните страни на „Да си купиш неприятност” са бързината на действието, чудно въображение и доста голяма доза хумор. Това, което не ми допадна особено обаче е претрупаността с действия – някак бързото темпо на приключенията не остават време на читателя да възприеме и осмисли сетинга. Това всъщност е типичния стил на Карън Чанс – в поредицата й за Касандра Палмър** усещането е същото – твърде много действия, чудесни и оригинални герои, но мъглива обстановка на действието.
Авторката на последната повест в сборника е доста мистериозна, тъй като биографията на официалния й сайт споменава единствено каква в по професия и, че е съпруга на автора Да Чен. Снимката показва азиатка на предполагаемо средна възраст, а псевдонима под който излизат творбите й е просто Съни. Повестта MonaLisaBetwiningпопада между трета и четвърта книга от поредицата й „Монер, децата на луната”. Както се досещате става дума за върколаци. Тяхната нова кралица Мона Лиза е извикана на трибунал, който трябва да изясни как е убила предишната им кралица – Мона Луиза. По време на разследването се оказва, че младата владетелка със смесена кръв, е отчасти обсебена от старата си съперничка.
Действието тече доста мудно с много ретроспекции към предходните творби. Това само по себе си не е чак толкова лошо или объркващо, но спъва сюжета, затлачва развитието му и честно казано е твърде описателно, особено в сравнение с останалите повести. Огромния недостатък е, че Mona Lisa Betwining по същество не е нищо повече от софт порно повест. В рамките на трийсетина страници има три описани в подробности секс сцени с два различни мъже. Доста подробни и сочни – като се мине през леко садо-мазо, мине се през орален и се стигне до анален секс. Този тип литература си има аудиторията и заема голям пазарен дял, но на фона на останалите три повести, във всяка от които има чудесна любовна история, повестта на Съни изпъква като съмнително леке върху чаршафа.
Все пак сборникът е наистина чудесен – всяка повест е хубава по свой си начин и различна от другите въпреки общата им тематика. Определено си мисля, че би имала успех и на български език, предвид липсата на подобен жанр у нас. Изключвам романите на Лоръл Хамилтън, Ан Райс и Стефани Майер, които все пак са повече вампирски, отколкото върколашки истории).
Списък на авторите и заглавията както следва:
Patricia Briggs: Alpha and Omega
Eileen Wilks: Inhuman
Karen Chance: Buying Trouble
Sunny: Mona Lisa Betwining
*Обещавам да пиша и за нея.
**Още една поредица, която ще ревюирам, веднага след като я приключа.
Приумици 