Монография по възраждане на английската магия. Сузана Кларк: „Джонатан Стрейндж и мистър Норел”


strangenorelавтор: Траяна 

Ако ме попитате за какво се разказва в „Джонатан Стрейндж и мистър Норел”, най-вероятно няма да дам адекватен отговор – или ще се заплета в различни епизоди, или направо ще ви тикна книгата в ръцете. Да се направи сбит преразказ на подобен роман е невъзможно.

Преди всичко защото основен сюжет няма. Има военна история, битовизъм, пътеписи, биографии, човешки характери, множество приказки, случки и описания. Но не и нещо, което да се побере в едно толкова подредено понятие. Според мен това, което Сузана Кларк е създала, би могло да се опише като роман – картинна мозайка на английското общество от периода на регентството. Такова детайлно и фино описание на героите и начина им на мислене можете да намерите в книгите на Джейн Остин. Приликата не е само в мястото на действието – Англия, но и в стила на двете авторки. Героите са разгърнати чрез множеството подробности от ежедневния им живот, маниерите им, начинът им на изразяване, общуването им с околните. Другата обща черта в стила на Остин и Кларк е леко саркастичният тон на автора, който проличава само в кратките иронични забележки за слабостите в характерите на героите или обществените порядки. Този подход към създаването на фентъзи роман е малко необичаен, но явно успешен – личното ми мнение е, че романът напълно си заслужава наградите „Хюго” и „Световна награда за фентъзи” за 2005 година.

Оставяйки настрана добрата стилистика на Сузана Кларк, бих казала, че в книгата се появяват и някои оригинални идеи. Такава например е представата за магията като наука – по мнението на един от практикуващите я джентълмени „престижна колкото правото и медицината, но не колкото религията”. Не мистична и необяснима, а такава, която изисква години наред четене, изучаване на историята й и предпазливо практикуване.

Действието започва с описание на западналото състояние на тази наука – отдавна вече теоретична, а не практическа – и проследява постепенното й възраждане от двама магьосници, които имат съвсем различни виждания за същността й. Г-н Норел е възрастен джентълмен, който се старае всячески да предпази себе си и останалите магьосници от практическото приложение на чародейството. Джонатан Стрейндж пък е енергичен млад благородник, който не се задълбава твърде много в размисли за евентуалните последствия от употребата на заклинания. „Кой от двамата е най-великият магьосник на времето си?” се пита цяла Англия, а и аз все още не съм решила. При всички положения обаче няма да съжалявате, ако прочетете книгата – интригата е твърде заплетена и интересна. Краските на самото повествование са мрачни, но същевременно се запечатват ярко в съзнанието на читателите.

strangenorel1Едно от предимствата на романа (поне за мен като фен на онази епоха) е включването на реални исторически личности като Уелингтън и лорд Байрон, при това в истински събития, които протичат по алтернативен начин поради присъствието на магията. Описанието на битката при Ватерло например си е красноречив пример за крипто-история.
Като минуси на книгата мога да посоча две неща – големият обем и множеството чудовищни бележки под линия. Първият напълно разбираемо се дължи на дългия времеви период, в който се развива действието – цели 11 години. Но бележките понякога ме изкарваха от равновесие – особено когато ставаше дума за съвсем странични на повествованието истории, вмъкнати кратки разкази или пояснения за всяко непознато на читателя име. Разбира се, тези препратки към магически книги и отдавна умрели магьосници придават донякъде плътност и достоверност на събитията, описани в романа, но в 90% от случаите ги намирах за досадно разсейващи и излишни.

В заключение бих могла да благодаря на издателство „Прозорец”, че дават възможност на българския читател да прочете тази хубава книга, но пък бих могла и да ги изпсувам, че българското издание е по-скъпо от английското и че подбраната корица е толкова невзрачна. Но няма да направя нито едно от двете, а наместо това само ще препоръчам на читателите „Джонатан Стрейндж и мистър Норел” като книга, чието притежание си заслужава цената.

Първоначална публикация в starlighter.info,
март 2007

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s