Робърт Силвърбърг: Тайнствата на стената


kingdomsавтор: Траяна 

За мен беше истинско щастие да ми натикат насила в ръцете научнофантастична книга и тя да се окаже правилния избор, за да ме запали по жанра. Или поне по един от най-популярните автори, носител на няколко награди “Небюла” и “Хюго”. “Kingdoms of the Wall” (на български излиза през 1993 г. като “Тайнствата на стената”, изд. „СТАЛКЕР-1993“) ми беше достатъчна, за да ме убеди, че тези награди са заслужени.

Не бях попадала от година насам на книга, която да ме очарова по този начин. Не става въпрос за темата – хора, устремени в търсене на боговете и знанията, които могат да придобият от тях. Реално погледнато това е клише, експлоатирано от поколения писатели и поети в продължение на векове. По-скоро става въпрос за подхода на Силвърбърг към интерпретирането на въпроса. Не говоря и за някакъв потрисащ и незабравим сюжет. Напротив – действието е почти елементарно и потресаващо лишено от големи обрати. Следва се една единствена сюжетна нишка – пътя на група поклонници и перипетиите (душевни и физически), които те преодоляват (или не успяват), за да достигнат мястото, където обитават боговете им.

Истинското очарование на книгата обаче се крие в стила на автора – той пише омагьосващо, въпреки че в книгата му няма магия. Развива действието изненадващо и в същото време абсолютно логично. Малките обрати в сюжета носят достатъчно съспенс, макар че самата конструкция на романа не изисква трилър. Препратките към древногръцката митология пък са толкова фини, че без да се явяват груби заемки, само намекват за древните легенди за Тезей и Прометей. Силвърбърг успява с малко думи и кратки описания да създаде изключително жива и плътна атмосфера на измисления си свят. Малките детайли, които биха звучали тривиално в една епична или военна фантастика тук придават достоверност на изградената преди това постановка. Засегнати са достатъчно много аспекти от живота на извънземните, за да се вникне читателят в начина им на мислене и да започне да ги възприема като хора. Героите не са много, а описанието на вътрешния им свят е прекрасно и цялостно без да навява мисли за латиноамериканска драма или за философско есе.

С риск да изпиша прекалено много суперлативи ще обърна внимание и върху най-голямото достойнство на творбата – стилистиката на Силвърбърг. Езикът му е изключително богат и същевременно безкрайно изчистен и достъпен – в оригинал успя да задоволи чувството ми за естетика (за нещастие не мога да се изкажа за българския превод и откровено препоръчвам да се пробвате на английски език, дори да сте средно напреднали). Единствените повторения, на които се натъкнах бяха добре обмислени и целенасочени. Сравнително кратките изречения пък създават необходимата динамика на сюжета и търсената пътеписна форма.

И въпреки, че ми се иска да изкрещя житейската философия, която осмисля цялото пътуване на поклонниците, ще ви спестя този спойлер и ще ви оставя сами да откриете защо така превъзнасям “Тайнствата на стената” (и нейните неизброими малки кралства).

В заключение само ще подчертая – това е книга за естетите, които могат да оценят майсторския подход в писането.

Първоначална публикация в starlighter.info,
октомври 2006

Биография на писателя – ТУК.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s