Бернар Вербер: Империята на ангелите


imperiyata_na_angeliteавтор: Траяна 

Преди повече от година ви похвалих доста въодушевено първата книга от трилогията на Бернар Вербер „Танатонавтите”, за което можете да прочетете в десети брой. Време беше да видим на български и вторият том – „Империята на ангелите”. Леко се двоумя дали да отговоря положително или отрицателно на неизбежния въпрос задаван за всяко продължение – „Заслужаваше ли си чакането?”.

От една страна отвореният край на „Танатонавтите” несъмнено гарантира, че читателите ще се сдобият с „Империята на ангелите” не заради друго, а за да разберат съществува  ли Бог в света на Вербер. От друга  – вероятно леко ще се разочароват от постоянното търсене на отговора и липсата на гръмовержци.

При все това, разкритията за Отвъдното са поднесени на читателя динамично и са украсени с тръпката на съспенс от класата на Сидни Шелдън. Докато в „Танатонавтите’ писателят представяше космогонията си, тук се задълбочава в детайлите от живота на ангелите-хранители. За да запази характерната за неговите романи разпокъсана структура Вербер вмъква и живота от тримата „клиенти” на единия от ангелите – красивата и неуравновесена Венера, свитият писател на романи Жан и криминално проявеният Игор. В промеждутъците се изкарани доста примери от психоанализата и социалната психология, които макар и да не задвижват действието, са доста интригуващи. (Дотам, че да започна да разбирам защо се продават заглавия от типа „Пилешка супа за душата”, „Героят в теб” и прочее книги за самолечение на невралгичния съвременен човек, който може да си позволи самосъжалението*.)

Увлекателно написана и леко по ръба на фантастичния жанр, „Империята на ангелите” представлява доста изтънко поднесена шега с представата за кармичния цикъл и прераждането. Ако успееш да съзреш хумора, разбира се, макар че присъствието на доста автобиографичния персонаж Жан създава усещане за реалистичност и сериозност.

Може би именно засиленото усещане за по-голяма плътност на реалността в сравнение с „Танатонавтите” е причината да смятам „Империята на ангелите” за по-слаба. Насочването на смъртните в правилната посока твърде много напомня на помагало за възпитание на децата и донякъде морализаторства – нещо което липсваше изцяло в първия том от поредицата.

Е, ако „Колибри” запазят същия темп на издаване, вероятно догодина по това време,  предстои да се запознаем с финалната и абсолютна истина изнесена в трети том.

*Не е известно гладните сомалийци да се къпят в лукса на скуката или депресията

Поредици „Танатонавтите“ / „Цикълът на боговете“:

1. Танатонавтите – ревю
2. Империята на ангелите
3. Ние, боговете  (Цикълът на боговете, кн. 1) – ревю
4. Дъхът на боговете (Цикълът на боговете, кн. 2) – ревю
5. Le mystère des dieux (Цикълът на боговете, кн. 3)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s