Падението или Transformers 2: Отмъщението на Падналите


transformers_2Е, не успях да се натъкна официалния превод на заглавието – видях както „Отмъщението на Мегатрон”, така и „Отмъщението на загиналите” или просто „Отмъщението”. Спрях се на „Падналите” тъй тази продукция е поредното падение на киноиндустрията. Не, че продуцентите ще ги заболи четирибуквието от това – даже като гледам резултатите от бокс офиса, приходите са си съвсем прилични.

Така или иначе това на мен няма да ми попречи да мърморя по повод на тази трагедия. Поправка – не трагедия, а трагична некомпетентност. Още в първите минути от филма ми стана ясно, че няма да видя нищо различно от първия Transformers. Там имахме доволно голямо количество объркани бойни сцени, търчащи наоколо безлични герои и готина музика. „Отмъщението” представлява същата претоплена на микровълновата манджа. Само, че този път с повече демидж и тотален демолюшън на паметници на културата в Египет и Йордания.

Сюжетът започва с това как нашето момче Сам Уитуики се сбогува с родителите и гаджето си, за да се запъти към колежа. Проблемите започват, когато открива парче от Куба, което се е закачило за разпарцаливения пуловер от първата серия. В главата му се прехвърлят знаци, които са карта към древна машина, която може да унищожи слънцето. Разбира се злодеите десептикони се втурват да гонят момчето, а нашите автоботи да го защитават.

Действието тече по типичния за куест игрите начин – търсене на съкровища, с улики и подсказки по пътя, които зрителя няма как да разгадае сам, защото не му се оставя много време да мисли. Темпото от сцена до сцена е толкова бързо, че се чувствах като бавноразвиваща се. Всички бойни сцени са зрелищни дотам, че мозъкът ми пищеше в опити да определи дали тази купчина метал е от нашите или не, кой точно от двата робота лежи и го ритат в металните бъбреци и кой е отгоре и тътне заплашителни реплики. С една дума – „Какво стана, мамка му?”

Същевременно сцените с хората са крайно недостатъчни, за да създадат каквото и да е чувство различно от недоумение. Има някакви опити за романтика между Шайа Лебьоф и Меган Фокс, но идиотските тийн реплики (ъхъ-ъхъ-ъхъ) са толкова клиширани, а драмата кой точно първи ще си признае, че обича другия… ами толкова елементарна, че чак ми призля. И това при условие, че нито единия от двата герои не би могъл да събере житейския опит, който да ги осакати емоционално по този начин.

Роботите както се и очаква са прекрасна анимация, визуалните ефекти – пресищащи окото, репликите – гръмки и заплашителни или гръмки и епични. Възмутих се от лековатото отношение на героите към културното наследство на другите нации – направо ми прималя, като видях как без даже да се замислят разбиха Петра и пирамидите в Гиза. Още повече се потресох като видях морето край Петра – подобна немарливост в изпипан от техническа гледна точка филм е ужасно набиваща се на очи.

В заключение – „Transformers 2: Отмъщението на Падналите” попада в списъка с продукции, които никога няма да гледам повторно.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s