автор: Траяна
Преди повече от година ви похвалих доста въодушевено първата книга от трилогията на Бернар Вербер „Танатонавтите”, за което можете да прочетете в десети брой. Време беше да видим на български и вторият том – „Империята на ангелите”. Леко се двоумя дали да отговоря положително или отрицателно на неизбежния въпрос задаван за всяко продължение – „Заслужаваше ли си чакането?”.
От една страна отвореният край на „Танатонавтите” несъмнено гарантира, че читателите ще се сдобият с „Империята на ангелите” не заради друго, а за да разберат съществува ли Бог в света на Вербер. От друга – вероятно леко ще се разочароват от постоянното търсене на отговора и липсата на гръмовержци.
При все това, разкритията за Отвъдното са поднесени на читателя динамично и са украсени с тръпката на съспенс от класата на Сидни Шелдън. Докато в „Танатонавтите’ писателят представяше космогонията си, тук се задълбочава в детайлите от живота на ангелите-хранители. За да запази характерната за неговите романи разпокъсана структура Вербер вмъква и живота от тримата „клиенти” на единия от ангелите – красивата и неуравновесена Венера, свитият писател на романи Жан и криминално проявеният Игор. В промеждутъците се изкарани доста примери от психоанализата и социалната психология, които макар и да не задвижват действието, са доста интригуващи. (Дотам, че да започна да разбирам защо се продават заглавия от типа „Пилешка супа за душата”, „Героят в теб” и прочее книги за самолечение на невралгичния съвременен човек, който може да си позволи самосъжалението*.)
Увлекателно написана и леко по ръба на фантастичния жанр, „Империята на ангелите” представлява доста изтънко поднесена шега с представата за кармичния цикъл и прераждането. Ако успееш да съзреш хумора, разбира се, макар че присъствието на доста автобиографичния персонаж Жан създава усещане за реалистичност и сериозност.
Може би именно засиленото усещане за по-голяма плътност на реалността в сравнение с „Танатонавтите” е причината да смятам „Империята на ангелите” за по-слаба. Насочването на смъртните в правилната посока твърде много напомня на помагало за възпитание на децата и донякъде морализаторства – нещо което липсваше изцяло в първия том от поредицата.
Е, ако „Колибри” запазят същия темп на издаване, вероятно догодина по това време, предстои да се запознаем с финалната и абсолютна истина изнесена в трети том.
*Не е известно гладните сомалийци да се къпят в лукса на скуката или депресията
Поредици „Танатонавтите“ / „Цикълът на боговете“:
1. Танатонавтите – ревю
2. Империята на ангелите
3. Ние, боговете (Цикълът на боговете, кн. 1) – ревю
4. Дъхът на боговете (Цикълът на боговете, кн. 2) – ревю
5. Le mystère des dieux (Цикълът на боговете, кн. 3)
