Напоследък страдам от нежелание да започвам нови книги, което ми се случва поне два пъти годишно. В такива случаи обикновено прибягвам до препрочитането на стари и любими книги. През януари си припомнях Тери Пратчет и Патриша Бригс. За Мърси Томпсън вече съм писала, но отлагах да ревюирам спин-оф поредицата „Алфа и Омега”. Може би, защото не е толкова силна колкото оригинала, или поне на мен не ми е чак толкова любима. Предвид наближаващото през март издание на третия роман в поредицата – Fair Game, реших да все пак да направя едно общо ревю за предходните романи.
Цялата поредица всъщност започва с повестта „Алфа и Омега”, поместена в антологията On the Prowl. (още…)
Преди малко повече от година, писах за 
Сър Тери Пратчет е отдавна признат майстор на перото. В България името му продава доста по-големи тиражи, отколкото всички еднодневки. Нямам вече спомен кога точно попаднах на Пратчет, но е било някъде след 1994 г., защото тогава е издадена на български „Еманципирана магия”, и това първо за мен заглавие ме превърна във фанатичен поклонник на Тери Пратчет. Дотам, че да ходя на специални екскурзии до Варна (уж на опера), а всъщност, за да посетя сергиите зад операта и да изкихам събираните с месеци пари за колкото книжки ми стигнат.
За хора, които не са чели много фентъзи романи тази поредица ще е една от най-добрите. За мен, уви, аналогиите с други романи в жанра са твърде ясни. Докато първият роман в трилогията – 
