Напоследък страдам от нежелание да започвам нови книги, което ми се случва поне два пъти годишно. В такива случаи обикновено прибягвам до препрочитането на стари и любими книги. През януари си припомнях Тери Пратчет и Патриша Бригс. За Мърси Томпсън вече съм писала, но отлагах да ревюирам спин-оф поредицата „Алфа и Омега”. Може би, защото не е толкова силна колкото оригинала, или поне на мен не ми е чак толкова любима. Предвид наближаващото през март издание на третия роман в поредицата – Fair Game, реших да все пак да направя едно общо ревю за предходните романи.

Цялата поредица всъщност започва с повестта „Алфа и Омега”, поместена в антологията On the Prowl. (още…)

Преди малко повече от година, писах за първия роман в поредицата „Империя на вампири”. Общият тон на ревюто бе, че романът ми допада, но има какво още да се желае по отношение на стила на съавторите- съпрузи Клей и Сюзън Грифит.

Доволна съм да съобщя, че във втората книга -  The Rift Walker – забелязах подобрение точно в тази насока. Романът подхваща сюжета няколко месеца след завръщането на принцеса Адела в Александрия. Столицата на Екватория се подготвя за сватбата на престолонаследничката и американския сенатор Кларк, въпреки опитите на Адела да отложи събитието. Все пак дългът я  отвежда пред олтара. (още…)

По примера на британците, преди две години държавата се опита да провокира интерес у народонаселението към четенето с продукцията „Голямото четене”, която се излъчваше в мъртвешките неделни следобеди по БНТ. Няколко месеца след финала й „Алфа Рисърч” направиха проучване за  влиянието на кампанията. Оказа се, съвсем неизненадващо, че тя не е упражнила особено голямо влияние върху средностатистическия българин:

Общият извод за предаването бе, че то е представлявало интерес за хората, които така или иначе четат редовно (наричат ги „читателски елити”, хе-хе), и едва 3.4% от запитаните твърдят, че са прочели повече книги. (още…)

Сър Тери Пратчет е отдавна признат майстор на перото. В България името му продава доста по-големи тиражи, отколкото всички еднодневки.  Нямам вече спомен кога точно попаднах на Пратчет, но е било някъде след 1994 г., защото тогава е издадена на български „Еманципирана магия”, и това първо за мен заглавие ме превърна във фанатичен поклонник на Тери Пратчет. Дотам, че да ходя на специални екскурзии до Варна (уж на опера), а всъщност, за да посетя сергиите зад операта и да изкихам събираните с месеци пари за колкото книжки ми стигнат.

Та… защо точно „Стражите! Стражите!”? По една единствена причина – това е любимата ми книга от Пратчет. Не е най-добрата, не е най-силната, и не е най-значимата му книга. (още…)

За хора, които не са чели много фентъзи романи тази поредица ще е една от най-добрите. За мен, уви, аналогиите с други романи в жанра са твърде ясни. Докато първият роман в трилогията – „Гласът на острието” –  успя да ме спечели с реалистичната си атмосфера, то този ме разочарова.

Не че нещата стават по-ведри. Напротив, Джо Абъркромби, успява да поддържа философията, че и най-добре обмислените планове могат да се прецакат заради един идиот или чиста случайност. Shit happens. Проблемът е, че аз това си го знам и искам нещо ново.

Първият маг Биаз и неговата разнородна групичка са тръгнали да търсят древно и могъщо оръжие, което може да унищожи Лошия магьоник™. По време на дългото пътешествие динамиката в групата се промени по доста предвидим начин (още…)

Изтърколи се още една година и съм благодарна, че беше пълна с хубави събития. Е, и неприятни, но няма да ви говоря за последните – и без това не са чак толкова много или толкова лоши, че да ги помня. Предпочитам да си преброя благословиите.

Първо: успях да чукна тридесетака без да изпадна в депресия за повече от ден. Здрава съм и работя. Всичките ми близки – също. Може да не ви се струва много, но в наши дни мисля и това е достатъчно.

После: ядох, пих и се веселих на цели три сватби на близки хора тази година. Голяма забава беше – с много танци и хванати букети.

Още по-хубаво: щъркелът донесе пет бебета на наши приятели (пет различни двойки, не се шашкайте), а догодина чакаме още три. Да са живи и здрави всичките и да правят бели на родителите си! (още…)

Желая на всички читатели на блога и на техните близки да се радват на благоденствие, здраве и любов.

И да не прекалявате с калориите и сладникавите песнички, ей!

Както обещах днес обявявам победителя от томболата!

(напрегнато барабанно соло…)

 

Печели Джейлян А., която си пожела книгата  Archangel’s Consort от Налини Сингх!

И понеже е Коледа, за изненада имаме още един печеливш. Това е Мария П. Тя получава „Кралят Маг“ от Крис Бънч.

Честито, дами!

Благодаря на всички, които се включиха в анкетата с въпроси. :)

 

 

Следваща страница »

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.